One Cigarette Away From You

>>>13<<<

-TE?! - изкрещя по-малкото момче и заплака от страх. Те се натъжи много, не очакваше такова посрещане. Е, не очакваше да го посрешнат с торта и сокче на вратата... Гледаше го и с всяка секунда започваше да съжалява повече и повече. Отиде до него и хвана ръката му нежно и внимателно, но Куки го избута силно крещейки. 

-К-Куки...Моля те спри... - проговори ангела, който разбира се не повлия на Куки изобщо. Брюнета всъщност заплака дори повече. Тогава се намеси техния хьонг - Юнги, който разнира се, вече е забравил как се решават такива проблеми. Напусна най-добрия си приятел и гаджето си, просто защото не му е на кеф. Разбира се, той винаги ще се застъпи за "По-малкото си братче". 

-Техьонг, просто излез... - каза Юнги спокойно,докато гушка Куки в опит да го успокои, или поне преспи.

-Н-Но... - Техьонг заплка. Не искаше да си тръгва. Не искаше да е сам. Не искаше Куки да го мрази, нито пък да е далеч от него. Искаше да го прегръща и целува както преди. Но не се получаваше. Юнги повиши тона си и каза ядосано: 

-Техьонг напусни тази стая! 

-Но аз искам при Куки! - повиши тона си и красивия ангел, който бе на път да избухне в плач.

-Но той не те иска при себе си! - тогава Техьонг не можа да се сдържи. Избухна в силен плач и избяга от стаята. Куки заплака още повече, но вълшебното докосване на Юнги(Не знам дали съм само аз странния човек с мръсно подсъзнание или има и други които си помислиха мръсни неща)  го успокои и накара да заспи. 

Отново са те. Юнги и Куки. Както преди години. Както когато Куки излизаше с Намджун. Или когато плачеше вкъщи от страх. Там е разликата, Юнги знаеше какво да прави тогава. Той не знае как да се справи с това което се случва в момента. Не знае как да помогне на малкия си приятел (ето го пак това мръсно подсъзнаниеее) или как поне да го направи щастлив. Не знае какво да прави, но въпреки това е там за Куки защото знае колко го боли. И че не трябва д го оставя сам, защото знае за всеки негов опит за самоубийство преди години. 

(Добре, време за малко по-светла и радостна атмосвера, че рева докато го пиша това)

Джимин

На другата сутрин, измореният Джимин, всъщност бе свършил нещо полезно. Въпреки, че имаха тежка и бурна нощ с Ха Юн, Джимин реши да почисти къщата си и да сготви закуска за момичето в което е влюбен. След като изненадващо свърши това шреди тя да се събуди можеше да намери себе си във ваната, с откопчан цип на дънките си, изкаран от панталона му член седящ и гледащ се в огледалото.

-Боже колко си секси Парк Джимин... Агх! Само докато те гледам свършвам! Това си е мислила снощи... Браво Парк Джимин, най-после изчука най красивото момиче в университета. Браво на теб! Звяр! Лъв! Уникален в леглото! Перфектен! Красиво лице, тяло, най-красивата пишка. Нищо друго не би искала жена от теб. Връхчето да си пъхнеш в нея ще крещи от удоволствие, че ти е огромен, дебел... Сочен... Агх Па-

-Парк Джимин... - каза пуло-голото момиче, вече събудило се от сладкия си сън в леглото на розовокоското. Когато я видя, Джимин изпищя като малко момиченце и подскочи. - Мислех, че един джентълмен посреща любимата си със закуска в леглото сутринта, а не, че говори колко е секси, голям и сочен пениса му пред огледалото. Ахх... Явно съм згрешила, Парк Джимин.

Докато красивото момиче говореше, по-малкият Джимин правеше безполезни опити да вдигне ципа си, и да скрие наистина сочен, но не толкова голям за колкото той си мислеше, член. Брюнетката се засмя сладко и отиде при него. Клекна и вдигна ципа му, сякаш на крал.

-Та къде ми е закуската? - попита любопитно момичето. Джимин се усмихна, вдигна я като булка и отиде в стаята. Облече я с нещо свое, в което да й е убобно и топло, защото да сме честни, в къщата на Джимин бе доста хладно. След това я вдигна отново и отиде в кухнята. Сложи я в скута си и тъкмо да започне да яб храни, звънеца на вратата му се чу.

-----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Така, казвам само ,че. Тази част е... Ами това което трябваше да е в другата част която постнах точно преди тази, но... Но разбира се лаптопа ми трябваше да ме прецака и аз трябваше да си търся бележките. Това са главните неща които станаха в  астта, и нищо не е направено дума по дума а просто написано с това което помня. Стана доста по дълга и ясна, мисля, че са добавени някои нови моменти, като частта където Юнги казва, че Куки не иска ТЕ до себе си. Съжалявам за късните ъбдейти, и проблемите които трябва да оправям, заради лаптопа ми, но се опитвам. 

Ако някой има идея какво да правя по-нататък с историята, или иска да предложи нещо да напиша в нея, забавно, тъжно, или каквото и да е в коментарите. 

Аз ще се опитам да измъдря нещо, но просто нямам идеи сега... Съжалявам и... Да ще се опитам да кача нова част утре ако имам време. 

Извинявам се за всякакви грешки, но ще ми отнеме малко време да свикна да пиша отново. Благодаря за четенето!