One Cigarette Away From You

>>>9<<<

-Виж... Не! Моля те! - Джънгкук бе отново ударен от бившия си, Намджун.

Отново сълза по сълза се стичаха по червените му от шамари бузки.

-Млъкни! Така или иначе си нищо! Защо да не го правя, а?! Кажи! ГОВОРИ! - Крещеше Намджун ритайки безпомощното момче в стомаха.

Джънгкуки не можеше да диша така или иначе, защото плачеше силно и сълзите се стичака като вотопад.

Намджун си го биеше докато малкия не изпадне в безсъзнание. Това този път не отне много. Джънгкук 5 минути след тези думи на Намджун бе като мъртъв. Имаше синини и кръв, рани и белези. Бе чисто голичък и трепереше от студ, е... Преди да припадне.

По-големия се изсмя на жалкия си бивш и си тръгна заключвайки вратата.

Техьонг

- ...знам че това е наказание... Но... Не може ли... Поне горенето да спрете? Умолвеам се. - Техьонг отново се клони на ангелите, опитвайки се да се измъкне поне без това горене... Не се получи.

-Не! Престани да ни умоляваш за това! Няма да го спрем и точка! - Ангела изкрещя. Техьонг се стресна и кимна леко, като за пореден път се поклони.

-А-Ами... - започна Те, когато ангелите изчезнаха без дори да му дават секунда да се доизкаже.

Дявол да го вземе... Какво ще правя сега? Тази болка ме убива, а начина по който изглеждам... Плаши всички... ЪГХ!

Няколко часа по-късно

Неутрал

Джънгкук все още лежеше на земята в стаята си. Все още в безсъзнание. Тогава бе забелязан от влизащия Джимин. По-голямото момче изпищя силно като го видя и затвори вратата. Отиде до него и го свести.

-Ммм... - Куки пронърмори и отвори очи бавно.

-Куки, добре ли си? - Чими го попита притеснено, а той само можеше да мигне в съгласие. - Куки, кажи нещо...

Куки отново мигна. Болеше го. Болеше го челюстта, около, скулата, раменете, гърба, краката и ръцете. Всичко. Не можеше да отвори устата си. Нямаше силата.

Джимин го вдигна като булка и тръгна към стаята на сестрата. По пътя видях Техьонг. Изглеждаше притеснен и щом ги съзря, се притесни още повече.

Чим забърза крачка. Исках да стигна по-бързо до кабинета на сестрата, без Техьонг изобщо да каже нещо. Исках да го игнорирам. Това би искал Куки. Нали?

-Джимин какво е станало?! - Техьонг забяга към по-ниския и го спря. Джимин се опита да мине покрай него и да продължи по пътя си но Техьонг го хвана.

-Техьонг остави ме! Сега Куки е по-важен не виждаш ли?!

-Виждам, но искам да знам!

-Техьонг не сега! - Чим избута по-малкия. Забяга към стаята на сестрата. Куки се тресеше в ръцете, сякаш е по българските магистрали, пък да не говорим за селските пътища. (Надявам се всеки е схванал хумора тук) Влезе в стаята, а когато сестрата видя лицето на Куки изпищя.

-Какво му се е случило?! Отново ли?! - сестрата притеснено повиши тон.

-Да... Пак... - проговори тъжно Чими и остави Кук на леглото на сестрата. Кук започна да кашля леко и изплю още кръв. Сестрата веднага помогна на Куки колкото можа. За жалост белега на гърба на Куки продължи да кърви много.

-Ще трябва да се зашие... - когато чу това, почти заспалия Кук поклати леко глава.

Беше го страх от иглата. Беше го страх от мисълта, че той ще лежи там и някой просто ще пипат кожата му. Ще я нараняват дори повече... Въпреки че знаеше, че ще се оправи по-бързо, не искаше да знае, че нечии ръце ще са върху него.

Беше го страх, заради това което Намджун му причиняваше. Може би за това не говореше с никой. Може би го е страх от чуждия допир и от чуждите думи...

———- /ᐠ｡ꞈ｡ᐟ\ —————

- /ᐠ｡ꞈ｡ᐟ\ ————

АЗ СЕ ВЪРНАХ?! УАУ! Добре. Тук съм вече. Ще се опитяам да качвам малко по често, но нищо не обещавам.

MUCH LOVE FOR EVERYONE WHO WAITED FOR ME

TYYYYYYYYYY 😘😘😘😘😘