One Cigarette Away From You

>>>19<<<

-Какво имаш предвид? Не съм твой. - Техонг говореше и се разкарваше из стаята като луд, търсейки цигарите си. - Къде са?!

-Кое? - проговори другото момче присъстващо в стаята.

-ЦИГАРИТЕ МИ! Трябват ми! - изкрещя Техьонг.

-С дрехите ти са. В боклука.

-К-КАКВО?! КЪДЕ?! ДАЙ МИ ГИ! ТРЯБВАТ МИ! ДАЙ МИ ЦИГАРА! ДАЙ МИ ЕДНА ВЕДНАГА! - крещеше младото момче и гледаше човекът пред него, с червените си от плач очи.

-Кажи мгическата дума...

-М-Моля те...

-Грешно.

-КАКВО?! ДАЙ МИ ГИ! КАЗАХ МОЛЯ!

-Искам да чуя,че ме обичаш. Искам да чуя тези думи. "О, Лий Юнджи! Аз те обичам ужасно много! Влюбен съм в теб! Ще бъда до теб за винаги. и ще те обичам до края на дните си" Или те... Ще дойдат много скоро...

***

-Какво правиш тук? Облечен така? - ядосаният Намджун едва се сдържаше да не започне да крещи.

-А-Аз... - Куки едвам говореше. Беше вцепенен след гледката пред него. След като видя Намджун. Може би го бе страх, че тъкмо се измъкна жив от онези хора... И че сега ще бъде убит от бившия му.Няма да е най- приятното нещо което да ти се случи,нали? Но за радост, бабата на Джун и Джимин излязоха. Като Джимин видя боксьора пред тях също се вцепени.

-Намджъни! Скъпи! - възрастната жена прегърна внука си силно. Бе приятно изненадана, че Намджун всъщност е дошъл.Искаше да види и гаджето му но... За всичко има време, нали?

Ами не точно.

Намджун се отдели от прегръдката си с баба му и не пропусна възможността да я попита:

-Какво правят тези маймуни тук? Как може да ги приемеш под покрива си? Да не си полудяла?

-Как може да говориш така на баба си Намджун?! - веднага продума Джимин, който на скоро загуби своята баба. - Знаеш ли колко е убидно?! Знаеш ли как я нараняваш?!

-Ти ли ще ме учиш на кой как да говоря бе! - повиши тона си Намджун.

-Да! Знаеш ли колко си скъп за баба си! Как може да се държиш така с някой човек така близък за теб като нея! - когато Джимин завърши изречението си, Намджун посегна на по-ниското момче и точно да го удари, Джънкук изпищя и мина пред Чими. Пое удара за хьонга си.

Падна на земята и малко кръв се стече от нослето му. Джимини веднага коленичи пред брюнета и избърса червената течност стичаща се от носа му.

-Куки...

-Махайте се от тук. - заяви Намджун преди да влезе вкъщи с баба си и да заключи вратата, оставяйки младите момчета на студа. Сами.

Джънгкук се сгуши в приятеля си и заплака силно. Джимин го гушна и започна да го успокоява. "Всичко ще е наред", "Ще намерим къде да идем", "Моля те спри...". Нищо не помагаше.

Реши да напрви нещо друго. Вдигна Куки на гърба си и тръгна на някъде. И той не знаеше къде. Просто се надяваше, че ще стигне някъде къде. Че ще намери къде да ги подслони за вечерта. На другия ден ще потърси път си обратно. Но дали ще го намери?