>>>29<<<

148 19 0
                                    

-Куки? Какво е това там?! - Техьонг посочи сивата фуния падаща от облаците. 

-Те нищо не вждам от дъжда. За какво го... Торнадо?! - Куки едва не изкрещя.

-Какво прави това в Корея?! 

-Не знам! Защо има торнадо тук? Никога до сега не е имало! Какво става?! - Куки веднага обърна и започна да кара надалеч от торнадото. 

Въпросът наистина беше... Как по дяволите в Корея може да има торнадо? До сега никога не е имало. Може би защото не гледаме планетата си? И не разбираме колко я нараняваме с тези пластмасови бутилки и найлонки. С всичко което не рециклираме или не изхвърляме по правилния начин. Трудно ли е да го направим? Ако това не се бе случило, сега животите на много хора нямаше да са застрашени заради майката природа, която си връща всичко с което сме я наранили. Ами за животните? Ами за разтенията? Не мислиме за това когато изхвърляме "Една малка опаковка от бонбонче" през прозореца. Но тази малка опаковка може да убие няколко животинки. Които бяха изритани от стопанства и къщи.

Не мислим преди да направим нещо грешно и когато това стане се сърдим, че ни е върнато по по-лош начин. Мислете преди да си изхвърляте боклука на земята или пътя. Защото застрашавате не само животни и разтения. Не само замърсявате въздух и вода. Застрашавате собсвения си живот заедно с всичко това. И ако такива неща не се бяха случвали, ние сега щяхме да живеем на по-спокойно място.

-Куки какво ще правим? - Техьонг попита притеснено момчето зад волана, а той просто вдигна рамене. 

-Звънни на Джимин хьонг. Кажи му да не идват насам и да предупредят в университета. 

-Добре. 

*Magic Skip Time '0'*

Джънгкук, Техьонг, Юнги и Джимин седяха в стаята на Куки и гледаха новините където тъкмо казаха, че торнадото вече е изчезнало. След себе си е оставило доста щети обаче. За радост за сега няма докладвани жертви или изчезнали, но все още нищо не се знае. 

-Добре! - Джимин се усмихна и се изправи. _ Вече всичко е наред! Хайде да ходим при мама Джеон! 

-Джимин... - Куки започна да говори. - Не можем. Магисталата е затворена заради щетите. Няма как... 

-Ама! Ъгх! - Джимин се тръшна на леглото. - Тогава какво ще правим?!

-Ще играем на игри! - Техьонг писна от радост заедно с Юнги и избягаха да вземат семейните игри с които Куки разполагаше.

One Cigarette Away From YouWhere stories live. Discover now