One Cigarette Away From You

>>>39<<<

Минаха няколко часа от както лекарите вляха кръв на Джънгкук. Сега тримата му приятели седяха нетърпеливо в стаята му обсъждайки цветовете които Юнги и Джимин са си избрали. 

-Вижте момчета... Аз нямам нищо против вашият... Западнал и стар стил. Но кой по шибаните дяволи ви накара да се направите като аниме герои? Нищо лично, но пр...

-Абе я си мери приказките! Юнги прилича на принц с тази прическа а аз съм неговата принцеса! Ако си се осмелил да кажеш нещо друго ти обещавам, че ще ти боядисам топките в синьо! Дано Чон си пада по аватари! - Джимин изкрещя силно, размахвайки късото си пръстче пред лицето на по -малкото момче, Техьонг.

-Виж, пак казвам. Аз нямам нищо против, просто ми изглеждате смешно. И ако си посмял да ми оцветиш топките в синьо ще ти оцветя носа в червено. Дано Шуга си пада по Рудолф!

-Не си. - каза споконо Юнги продължавайки да гледа Куки в очакване да се събуди. - Искам да ви питам... Вие това... Ли наричте приятелство? Аз седя тук и гледам кога най - добрият ми приятел ще се събуди, а вие? Вие се карате за простотии над него. Гаджето му. Човекът когто трябва да е до него в този момент. 

-Не разбираш, хьонг. - каза Те и погледна момчето с наподобяваща на захарен памук коса. - В момчента се опитваме да го игнорираме. Мислиш, че не ни пука ли? Опитвам се да игнорирам болката. Аз съм виновен за всичко. Оставих го да излезе ей така. Аз започнах тази тежка за него тема. Аз съм виновен, че той сега лежи тук, блед като платно. 

-И това ли е начинът? Да игнорираш съществуването му, за да не те боли? Ами той? За него не мислиш ли? Него колко ли го боли сега? - Юнги продължи да говори.

Най - възрастният, и видимо най - мъдрият се изправи от стола си в ъгъла на стаята и отиде до леглото на приятелят си.

 Той хвана ръката на Кук и затвори очи, спомняки си едни от най прекрасните им мигове заедно. Спомняйки си всеки ден... И всяка минута. Лека усмивка огря върху лицето на Мин Юнги.

*Ретроспекция*

-Надявам се. - започна да говори Юнги. - Защото ако ти направи нещо или те дрогира ще му счупя врата, ще му прережа гърлото, ще му разпоря корема с най - хубавият нож който имам... А ти знаеш, че имам колекция от ножове... И ще купя колкото се може повече дрога, ще сложа всичко в корема му и ще го оставя пред полицията, но разбира се първо ще прикрия следите.

-Боже... Та ти направи цял план за убийство! Извинявай, нека се поправя. Ти направи цял безполезен план за убийство.

*Край на ретроспекцията* 

Юнги вече със стичащи се по белите му бузки сълзи, продължи да се усмихва.

-Направих една голяма грешка Куки. Прости ми. Прости ми, че те оставих да се справяш сам със смъртта на Те и разбитото си сърце. Обичам те донгсенг. Много те обичам. И повече няма да те оставя самичък.

---

Чудя се дали някой може да ми предложи някакви истории. Нямам претенции, само да са на български.