One Cigarette Away From You

>>>43<<<

- С-Само две седмици?! Но... 

-Няма, но! Знаеш, че си тук само за 62 дена докато намериш любовта. Ако това не стане... Се връщаш при нас.

-Но аз я намерих! Обичам го! Както и той мен!

-Докажете го. 

-Как?! Как бих могъл? Ще направя всичко!

-Ти ще намериш начин... 

Това бяха последните думи на дявола преди да се изпари и отражениети на Техьонг да се върне пред огледалото в което гледаше. 

-Как бих могъл да покажа любовта си към Джънгкук? - Техьонг си говореше тихико. Изобщо не бе забелязал Юнги кото го наблюдаваше през цялото време. 

-Предложи му да се омъжи за теб. - каза по - голямото момче най - спокойно. Русокосото момче пред огледалото обаче се изплаши и подскочи леко, крилат му разкъсаха блузата му и очите му станаха червени за секунди. Той скочи върху Мин и започна да го налага със горещите си юмруци, усещаки как кожата му ското ще пламне. Юнги от своя страна започна да крещи и правеше жалки опити да спре по - малкото момче, но всеки път щом го докоснеше ръцете му започваха да болят заради високата температура която Техьонг излъчваше.

-Т-ТЕ МОЛЯ ТЕ СПРИ, МАМКА МУ! ТЕХЬОНГ! - розовокоското продължи да крещи докато Техьонг не пламна. Чак тогава се усети какво е направил и се изправи оставяйки Мин да лежи на земята, кръв стичаща се от лявата му вежда и носа и устата и изгарания. 

-ЮНГИ РАЗКАРАЙ СЕ! - Ким изкрещя точно преди да пламне. Юнги намери силата си да се изправи и да избяга от банята. Минаващ покра него лекар го забеляза и прие даго прегледа и да му помогне.

***

-Те? Техьонги... - Куки промуса след като се събуди. Започна да се оглежда наоколо, но не видя Техьонг в стаята. Машината отчитаща пулсът му започна да пиука бързо, показвайки, е пулсът на младежът се забързва. - Те къде си? - Чон отново попита преди да премахне всички системи и да тръгне да търси ангела. 

Той се държеше за стените и дишаше тежко, но нямаше как да седи сам с този страх... за това продължи. 

След известно време прекарано в вървене около коридорите, сестрата която се грижи за брюнетът го забеляза и веднага избяга при него. 

-Какво правиш тук бе дете?! - изпищя тя и хвана Чонгкук в опит да му помогне да се върне в стаята. Обратно на това което тя жеаеше обаче, Чон започна да се дърпа и да крещи "Искам да го намеря!" и "Пуснете ме!". 

Момичето, което бе сравнително младо, направи всичко по силите си момето да запази спокойствие и да се върне в стаята си с нея, обаче желанието ѝ не бе сбъднато. За нейна радост, русокосият ангел мина по коридора, ходейки към стаята в която Чон бе приет. Макар че... Той бе без тениска. Очине на брзнетът веднага доловиха голото на половина тяло на Ким и изкрещч името му толкова силно, че дори хора под упойка да се събудят. Блондинът обърна главата си, за да види разпадащият се в ръцете на стсрата Чонгкук. Той веднага се затича към любимият си и го взе в ръцете си. 

-Миличък тук съм... Тук съм зайче, виж. - той хвана лицето на Кук в шепите си за да може Куки да го погледне. - Тук съм. Спри да плачеш. 

-Обеща, че няма да ме оставяш... - Куки промърмори, сгушвайки се повече в ръцете на Те. 

-Отидох до тоалетна, зайче. Сега съм тук. Всичко е наред.