One Cigarette Away From You

>>>32<<<

Начина по който тази част започва. Със часа и гледната точка е малко необичайна, но просто искам да знаете в малко повече детайли как се чувства Джънгкук в момента.

Времето също е включено за да си имате представа за кога излиза и се прибира. Тоест, колко време е имал Техьонг да приготви всичко.

-------

*09:37 pm KST*

Гл. Т. Джънгкук

Аххх хьонги~ Как може да ме накараш да ходя до магазина в този час? Вярно, че имахме гости ни все пак! Божее... Вече не знам какво да правя с това момче.

Джънгкук вървеше към близкият магазин и обмисляше нещата които се случиха с Техьонг наскоро.

Какво да правя? Наистина... Какво? Аз... Да... Искам да съм с Те. Но ме е страх. Сърцето ми казва да, но главата ми крещи не. Този глас, от там горе, е много по - силен от този който сякаш шепти.

Аз обичам Техьонг, нали?

*ретроспекция*

Техьонг бе вцепенен. Не можеше да мръдне. Не знаеше какво да направи. Седеше и гледаше в една точка. От една страна искаше да избута Джънгкук от страх, но от друга не искаше. Топлите устни на Джънгкук, караха малкото приятелче на Ким да се възбуди. Харесваше му, дори да не осъзнаваше на седмото ли е, на седемдесетото небе ли е.

Честно казано не му и пукаше, просто се наслаждаваше на целувката. Седяха заедно в съблекалните, с всяка минута се приближаваха все повече един до друг. Не можеха да се отделят. Не го искаха. Така си им харесваше. Винаги им е харесвало, и винаги ще им харесва.

*Край на Ретроспекцията*

(Искам само да изясня нещо. Това е малка част от It's Not Fair. Който не я е чел, повече от добре дошли сте. Има промени на някой места, както и добавих някои неща. Но като цяло, това е част 39. Който иска може да иде да види там какво се случва ако се е объркал или нещо. Сега да се върнем обратно към историята)

*10:12 pm KST*

Джънгкук вече бе напазарувал това което Те му бе казал и се връщаше към университета. Докато си мислеше за всички тези красиви моменти и вървеше по пътя си, времето реши да го натъжи. Започна да вали. Капките се забиваха в лицето му или биваха попити от косата или плата на дрехите му. Той забяга обратно, но видя мъжка фигура пред себе си и се спря. Тази фигура бе много позната за по - младото момче. Мъжът седеше под улична лампа, носеше черно яке и раница. Лицето му не бе видимо, заради шапката която бе сложил на главата си. Седеше и просто се взираше в брюнера който започна да трепери.

-Куки! - този познат, дебел глас. Джънгкук разбира кой е веднага и се усмихна широко. Забяга към момчето и го прегърна силно. - Облечи се първо, че ще изтинеш. - каза веднага момчето с шапката и извади дебело яке от раницата си, обличайки Джънгкук с него.

-Какво правиш тук? Мислех, че ше ме чакаш в университета. - Джънгкук говореше докато подаваше една от чантите на момчето до него.

-Видях прогнозата и че ще вали. Сетих се, че не си се облякъл и за това дойдох. - той се засмя заедно с Куки и поеха своя път, говорейки си, смеейки се, гушкайки се и всичко което една двойка би направила по пътя си към вкъщи.