One Cigarette Away From You

>>>37<<<

-Те... - Куки шептеше и леко докосваше вратата опитвайки се да почука. - Те... - пребледнялото момче отново каза тихо. Той бе на предела на силите си когато вратата се отвори и две силни ръце се увиха около тялото му. 

-Куки? Куки миличък добре ли си?! - Техьонг бързо избута косата на по - малкият виждайки бялото му лице. - Куки какво стана?! 

Ким вдигна по -малкото момче и остави да легне на леглото. Взе телефона на Чон и се обади на бърза помощ, знаеки че това не е обикновенна настинка. 

-Лошо ми е... - Чон продума отново преди да затвори очите си. 

-НЕ! Куки събуди се! - Те избяга до кухнята, все вода и даде на Куки да пие. 

-Те... - Куки хвана едната ръка на Техьонг и я сложи на ръката си, върху вените от които по принцип лекарите взимат кръв. Там имаше една синя точка и малко засъхнала кръв.

-Какво е станало? Не. Сега няма значение. Дръж се, линейката ще дойде до минута. 

***

Двете момчета вече бяха в болницата. Eдното в стая където лекарите проверяват дали е добре и какво му е, другото чакащо отвън, скубейки косата си от притеснение. Не след дълго за радост млад и красив лекар напусна стаята и погледна Ким.

-Вие ли сте тук за Чон Чонгкук (Боже така и не научих как да му пиша името на кирилица. Свиквайте, ще има много промени докато си избера някое.)? 

-Да! Той е добре нали? - Техьонг каза след като се изправи от мястото си и погледна човека.

-Загугбил е много кръв. Всъщност, не е загубена. Дарена е, до колкото сме наясно. Той няма ясен спомен от това което е станало, но голямо количество кръв е взета от тялото му. Трябва ни донор. Чонгкук е група А. имате ли някакъв близък който би могъл да помогне? 

-Джимини. Да. Да! - Техьонг веднага извади телефона на приятелят си и започна да рови в контактите. Бе толкова объркан защото Чонгкук имаше малко контакти и нито един от тях имаше смисъл. Всеки бе с някакъв прякор, без значение колко близък приятел бе на Кук. 

Те се замисли"Е, ще е един от всички нали?". 

Тогава ангелът започна да звъни на всеки човек, питайки дали е Джимин и затваряйки след отговорът "Не.". 

Накрая стигна най - отгоре на листът с контакти. (Не знам защо, но по принцип когато аз търся нещо на телефона си гледам от долу на горе. Сама ли съм?) За секунда се замисли. Имаше само 10 човека в листа, защо бе толкова трудно да намери номера на Джимин? Когато стигна най - отгоре видя "Любими контакти" и видя номер и името на Джимин изписано като "지민씨". Той веднага се обади на най - добрият си приятел и изчака. Всяка секунда му се струваше като век, а всеки звук който телефонът издаваше му се струваше като  бавно и болезнено мъчение.

Не след дълго Джимин отговори весело. За жалост той няма да остане много весел за дълго време.