One Cigarette Away From You

>>>2<<<

- Аз... Не мога да повярвам, че това ти...

-Аз съм ЧимЧим... - Джимин отново прегърна Техьонг силно. Беше нещо ново за него. Не само за него, но като цяло ще бъде нещо ново за всеки.

Джимин бе затънал в мрак след смъртта на Те. Болеше го. Юнги не можа да смогне. Когато успокои Кук, Джимин започва да плаче, когато Джимин спре Кук започва. Така си бяха. Накрая Юнги реши, че не може да издържа повече. Отиде да живее при стария си приятел-Хосок. Те си бяха приятели... Дори веднъж бяха нещо повече, но Юнги му изневери.

Сега нито Кук, нито Чим, нито никой... Не знае къде е Юнги... Джимин бе още по-съсипан след изчезналия Ю нги, а за Джънгкук да не говорим. Той не е говорел с никой от месеци... Дори с майка си... Тя така и не разбра какво му е на момчето.

***

На другия ден в колежа на Кук, Чим, Намджун и Юнги, дойде и Те. Реши, че ще разгледа и ако успее ще влезе в него. Чим каза на по-малкия, че има свободни места, та няма да бъде трудно да влезе.

Техьонг си бе умен. Той не бе едно от момчетата които ще избягат от час без основателна причина, а последния път когато това стана бе заради Джънгкук.

"Само да не видя Джънгкук... Ще бъде много неловко и странно. Сигурно ще се изплаши и ще избяга от мен..." Бе единственото нещо в главата на Те. Въпреки това което се случи, Те все още обича Кук, въпреки, че мислеше, че Кук не го...

Джимин и Те се разхождаха из коридорите и отидоха в стаята на Те. Да. Този колеж имаше и кампус. Джимин спеше там с Юнги преди Юнги да си тръгне и да не се върне.

Всеки път щом Джимин види снимката на Юнги поставена на бюрото му се насълзява.

Този път се опита да не го прави. Не искаше Техьонг да го вижда да плаче отново.

По-големия седна на леглото и се загледа в една точка докато чакаше Те да се върне от офиса на директора.

След около 15 минути чу почукване на вратата. Мързеливо стана и отвори, знаейки, че не е Те, защото Техьонг няма как да се оправи толкова бързо. Очакваше Джин. Той бе приятел... Или по-точно познат на Чим. Бяха в един клас по пеене и танци. Да... Ама не. Джин беше толкова зле по танци, че мозъка на Джимин не го побираше.

Чим отвпри вратата о бе много изненадан от човека който се появи. Беше човекът който най-малко очакваше да дойде... Джънгкук.

-Джънгкук?

-Хей Чим...

Джънгкук беше с наведена надолу глава. Не искаше да среща погшеда си с този на Джимин.

-Може ли?

Джимин гледаше Джънгкук и след малко му направи път да мине. Кук мина и седна на леглото на Чим, все още с наведена глава. Джимин седна до него и го гледаше по странен начин.

- Защо си тук? - Джънгкук се хвърли на Джимин в силна прегръдка и започна да плаче силно на рамото на по-големия. Джимин галеше гърба на Кук и леко плачеше с него.

-А-Аз... - По-малкия не знае как да отговори на Чим и просто си замълча и продължи да плаче.

-Спокойно Кук... Успокой се и ми обясни всичко... - Джънгкук кимна и се опита да спре плача си. След около пет минути успява, въпреки, че все още сълзи се стичат от очите му. Джимин го поглежда.

-А-Аз... П-Просто ми трябваше някой... Който да разбере болката ми... Просто... Много ми се насъбра...

-Какво е станало?

-Знаеш за Те... И Йонги... Но... Наскоро... Имам и друг проблем...

-Какъв?

-Н-Нам... Намджун...

-Какво за него? Не се ли разделихте още в гимназията?

-Да... Но...

- Какво "но" Джънгкук?!

-Последната седмица... Ъмм...

Изплюий камъчето Кук!