Ако Техьонг не пуши поне една на ден, ще умре.
Имаше нещо за което той не знаеше. Той няма да умре ако преди да свършат тези цигари той намери истинската си любов.
Те бе изпратен от дяволите.
Беше загинал при самоубийство и беше отишъл в ада. Сег...
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
⇩⇩⇩⇩⇩⇩⇩⇩⇩ От сега казвам, ще добавям повече към героите щом ги създам. Героите в началото са главните герои. Когато има нов герой ще бъдете информирани по този начин ⇧⇧⇧⇧⇧⇧⇧⇧⇧
━━━━━━━ ✤ ━━━━━━━
-Н-Не... - продума Джимин, който пределно ясно знаеше, че Джънгкук не би дал на никой да направи нещо подобно.
-Трябва Джимини... - каза най-спокойно сестрата.
-НЕ! КУКИ НЕ ИСКА! - тогава сестрата се изплаши и подскочи леко. Не очакваше Джимин да изкрещи така. Винаги когато го вижда, той е спокоен и усмихнат. Дали го прави просто за пред нея?
-Джънгкук? - сестрата погледна малкото момче, което вече бе заспало. Спеше по корем, където имаше по-малко рани, но повече синини. Сестрата въздиша и кимна. - Добре... Няма да го зашиват. Но си нямам и на идея как да оправим тази рана без това.
-И аз... Тя... Беше зараснала... Но отново се е отворила, или... Ох не знам... - вече отчаян от случката, Чими седна на един от столовете във кабинета. Потбря лактите си на коленете си и главата на ръцете си.
Сестрата отиде и го погали. Опита се да го успокои.
-Виж... Всичко ще е наред... - каза тя тихо и спокойно гледайки как сълзите на Чим падат по земята.
-Не искам да го боли... Защо все на него?
-Така му е било писано...
-Много ме успокои. - Джимин извъртя очи и въздиша. Погледна Куки и се усмихна леко. Ужасно си сладък докато спиш така спокойно" помисли си Чим.
-Да не го харесваш? - полюбопитства сестрата, а Чим я погледна и поклати глава.
-Харесвам едно момиче...
-Момиче? Не каза ли, че си гей? - погледна го объркано сестрата, а по-малкия кимна в съгласие.
-Казах... Но... Се оказа, че не съм. Оказа се, че съм бисексуален. - Чим се усмихна леко, а жената също.
-Е?
-Какво "е?"?
-Коя е късметлийката?
-Ами... Тя е много умна и красива. Има черна коса и прекрасна и широка усмивка. Прекарвам доста време с нея. Тя ми е много близък приятел. Помага ми с проблемите ми, и аз правя всичко възможно да отвърна на жеста ѝ.
-В кой клас е?
-Тя не учи. По-голяма е от мен. Има си работа.
-Ами от къде я познаваш?
-Ааа... Това е дълга история... Хайде аз ще тръгвам, че Джънгкуки ще се събуди.
-Но той сега заспа?
-И сега ще се събуди. Хайде чао! - Джимини нервно и внимателно вдигна Куки и тръгна към стаята му. Сестрата се засмя леко и се върна на бюрото си, започвайки да рови нещо в компютъра си.
Техьонг
Какъв му е проблема на Джимин? Защо нищо не ми казва? Та това е моето гадже. Куки си е само мой-
Бивш... Той ти е бивш Техьонг... Защо го направих?!
Техьонг се хвана за главата и започна да плаче. Чувстваше се ужасно. Искаше да види Джънгкуки. Да усети прегръдките му и да знае, че е добре. Какъв бе проблема в това?
Те изкара една малка цигара от кутията си и я запали. Започна да пуши и продължи да плаче.
Толкова ли е трудно за мен да се върна обратно към стария си живот? Толкова ли е трудно да бъда онзи Техьонг, който преследваше Джънгкук до къщата му, който ревнуваше от гаджето му, който се вцепени коагато първата му целувка бе открадната от любовта на живота му... Толкова ли е трудно?
Те въздъхна и се изправи. Тръгна обратно към университета с голямата надежда, че сега Джимин ще каже какво е станало.
