Когато нашите герои стигнаха университета, за техен късмет, все още бяха сухи. Не бе започнало да вали все още. Те заедно отидоха до стаята на Куки и влязоха. Оставиха чантите с придобивки на леглото на по - малкият и тръгнаха към кухнята, уж да измислят нещо за хапване там. Тогава чуха силен гръм. Куки подскочи от страх, което накара Техьонг да се усмихне леко.
-Какво?! Изплаших се! - Куки се засмя и седна на един от столовете. Техьонг от своя страна го вдигна и сложи в скута си, след като настани собственото си дупе върху дървената мебел.
-Спокойно де. Не съм ти се смял. - той целуна врата на брюнета и се усмихна по широко. - Просто се радвам на това колко си сладичък.
-Ей! Не съм сладичък! - Джънгкук изду бузки правейки се на силен, но единственото на което заприлича бе домат, след като Техьонг започна да се смее. - Не ми се смей!
-Ами не прави такива физиономии. - Те гушна Куки. - Ти си мойто сладко домстено зайче.
-Доматено ли?! - Техьонг пак започна да се смее.
-Шегувам се, де. Успокой се. Хайде да хапнем.
-Ти ще готвиш. - брюнета каза бързо и избяга в спалнята, хвърляйки се на леглото до храната в найлонените торби.
-Добре. - Ким отиде и взе храната. След това се върна в кухнята и започна да готви.
***
Момчетата ни сега седяха в кухнята говорейки си и хапвайки. Тогава чуха как вратата се отваря и вътре влизат две яростни момчета.
-Юнги казах ти вече! - Джимин крещеше на по - големият.
-Не е вярно! Аз те питах и ти каза "Няма значение" Но явно има! - Юнги крещеше срещу Джимин и докато си съскаха.
-ТЕХЬОНГ! - Джимин изкрещя силно, изкарвайки всички ангели които бяха в сърцето му.
-ДЖЪНГКУК! - направи същото Мин карайки най - малкото момче да се задави на хапката си.
-Оставете ни да си хапнем. - Те каза спокойно, отивайки до Куки. Започна леко да тупа гърба на по - малкия гледайки Мин и Пак презрително, ужасно ядосан от тяхната постъпка.
-Хьонг! Юнги ме попита какво да сготви! И аз му казах "Няма значение" А ТОЙ ЗНАЕШЕ КАКВО И ТРЯБВАШЕ ДА МИ СГОТВИ КАКВОТО МИ СЕ ЯДЕШЕ!
-ДЖИМИН КАК ДА ЗНАМ КАКВО?!
-СПРЕТЕ СЕ И СЕ РАЗКАРАЙТЕ ОТ ТУК ПРЕДИ ДА ВИ ЗАПУША УСТИТЕ С ТОПКИТЕ НА ДРУГИЯ! - Джънгкук изкрещя силно бутайки момчетата в коридора и заключвайки след себе си. - Трябва да се науча да заключвам тази врата... Айшш... - той се хвана за главата и отиде при Те.
-Добре ли си, скъпи? - Те попита загрижено и гушна Куки нежно.
-Да. Просто исках една спокойна вечер с теб и все някой ще я развали...
-Няма... Няма повече. Какво искаш да правим?
-Искам да гледаме филм... И да се гушкаме...
-Имаш го. - Техьонг вдигна Чон и го остави на леглото. Сложи лаптопа в скута му и загаси лампата. След това легна до него, взе лаптопа и потърси филм. Пусна първата романтична комедия която намери и гушна Куки.
Тази вечер се струваше обещаваща и за двете момчета. Но дали ще продължат да са спокойни до краят на нощта?
أنت تقرأ
One Cigarette Away From You
أدب الهواةАко Техьонг не пуши поне една на ден, ще умре. Имаше нещо за което той не знаеше. Той няма да умре ако преди да свършат тези цигари той намери истинската си любов. Те бе изпратен от дяволите. Беше загинал при самоубийство и беше отишъл в ада. Сег...
