One Cigarette Away From You

>>>3<<<

Последната седмица всяка вечер идваше в стаята ми и ме биеше! - Джънгкук отново започна да плаче.

-КАКВО?! - Джимин едвам не изкрещя.- Как те е бил?!

-Как може да ме е бил Чим? Юмруци, ритници... Все пак преди ходеше на бокс... Преди това на джудо след каратето...

-Ама... Силно ли? - Джънгкук въздъхна и вдигна блузата си. Джимин погледна тялото му и остана без думи. Навсякъде по невинното тяло на Кук имаше синини и рани.

По-малкия съблече блузата си, която бе с дълъг ръкав, и показа и ръцете си. Целите бяха в синини от здравия захват на Намджун.

Джимин гшедаше с насълзени очи като внимателно влачеше ръката си по синините на Кук, а Кук тихичко скимтеше.

- Аз... Съм безпомощен Чим... Той... Знае, че не съм говорел с никой и на дали щях... Но... Той прекали снощи...

-Какво е станало снощи? - Чим попита все още влачещ ръката си пръста си по синините на Кук, сякаш с допира му всичко щеше да мине. Това бе нещо на което Кук би се надявал, но уви... Не е така...

- Каза... Че... Каза... Каза, че е по-добре, че Те е умрял... Защото се е отървал от курвар като мен... - Джимин се ядоса много. Въпреки това остана спокоен пред Джънгкук. Леко го прегърна, за да не го нарани и видя синини о дълбоки рано по гърба му. Кук отвърна на прегръдката, като продължи да плаче леко.

Джимин леко погали гърба на Кук заедно с раната. Кук едвам не изкрещя от болка и се отдръпна бързо. Леко се отдалечи от Чим.

- Стига си ги пипал! Много боли...

- Как е направил тази рана? Каза, че те е ритал и удрял с юмруци...

-Преди около 2 дни... Ме хвърли върху леглото... Но не на матрака... Ами... Така, че гърба ми да се удари в ъгъла... (Който не схвана ⇩⇩

Ъгъла... Не знам дали всеки е разбрал... Но ако сте като мен... Няма да разберете хД)

- Оуу... Я се обърни... - Джимин стана от леглото и се забяга към бюрото си. Там имаше едно малко шкафче с лекарсва, марлий или кислородна вода. Общо взето всичко от което ще се нуждаеш. Не знайно защо, имаше и хапчета против бременност.

Джимин взе кислородната вода, марлий и лекопласт. Джънгкук гледаше по-големия със страх.

-Няма да ми докосваш гърба!

-Джънгкук! Кърви. Има пухчета и прашинки около раната. Искаш да се възпали и да стане по-зле?

-Ако ме заболи... Ще те ритна. - Джимин все блузата на кук и завърза краката му здраво.

- Така ли да разбирам, че ще боли?

- Да... Но после... Ще се почувстваш по-добре...

-Говориш сякаш ще правим секс...

-Млъкни! - Джимин започна да чисти раната на Кук. Кук скимтеше и понякога викаше и се опитваше да ритне Чим, но краката му бяха вързани и се предаде. Джимин сложи една ог тези големи лепенки (Не знам как се наричат! Оке не ме винете! Не си падам по... Тези неща... Просто от тези големите лепенки които ти слагат като имаш ГОЛЯМА рана... Да тъпа съм и не знам как се наричат! Голяма лепенка готово!)

Джънгкук все още леко скимтеше докато Чим слага лепенката и след броени секунди спря.

-Тази вечер ще спиш тук... - Джънгкук кимна и легна на леглото на Чим по корем, без дори да си сложи тениската.

-Моля те отвържи ми краката.. - Джимин направи както му казаха и отвърза краката на по-малкия. Легна до него без да се замисля. Джънгкук бързо заспа, след като след всеки побой от Намджун не можеше да спи. Сега, защото Чим бе при него се чувстваше една идея по-сигурен, че нищо няма да му се случи.