One Cigarette Away From You

>>>14<<<

*Една седмица по-късно*

Вече измина цяла седмица от както Куки разбра, че Те е жив, и една седмица от бурните нощи на Джин и Хе Юн.

-Куки? 

Юнги вече 10 минути чукаше на вратата на стаята на по-малкия Куки, който теоритично щеше да излиза с Юнги за да се разсеят малко, но практически... Ами ака му се на детето! След тези жестоки 10 минути от слушането на галса и тропането по вратата на Куки, той се изнерви и звънна на хьонга си. 

-ОСТАВИ МЕ ДА СЕ ИЗАКАМ НА СПОКОЙСТВИЕ БЕ! - изкрещя Куки след като чу, че Юнги е вдигнал.

-А... Ами можеше да кажеш, е си в тоалетната, вместо да седя пред стаята ти и да тропам два часа.

-Ти ще видиш ти. - когато вече Куки се оправи и излезе от прословутата тоалетна (StopWithCallMe със навика ми да ги вкарвам в тоалетната и повече да не ги изкарвам, докато някоя врата не бъде разбита хд) отиде и отвори на бесния и вече червен от ярост Юнги.

-Готов ли си? - попита по-големия, а Куки най-спокойно кимна. Излезе от стаята и заключи. 

-Къде ще ходим?

-Където поискаш.

-Къде искам да ходим

-Не знам, ти ми кажи.

-Ти пък какво знаеш, тъпак. - Куки извъртя очи и тръгна на някъде.

-Къде отиваме? - провикна се Юнги бягайки до него.

-Някъде. - каза Куки и Юнги се усмихна. 

-Старият ми Куки се върна? 

-Пф... Явно онова е било невидимата ми маска... Дори аз не знаех, че я има. Но вече не е тук. Вече я свалих. 

-И как се чувсаш?

-Прекрасно съм хьонг. По-добре не съм бил. - брюнета се усмихна и погледна Юнги.

-ЙЕЙЙ! - Юнги писна от радост и го гушна силно, а Куки го бутна. 

-Стига си ме излагал. Добре съм си с моите дрехи, не се и ти закачай за мен.

-Какво? Но ти обичаш да те гушкам...

-Обичах. Сега не искам. Достатъчна ми е мъката от това, че ме изостави. Ако искаш пак да смекато преди, поправи грешката си. Спечели доверието и обичта която преди изпитвах към теб обратно. Няма да стане ей така. Разбрах, че аз съм по-важен за себе си от колкото другите. Вече няма да ме боли. - Куки спря и вдигна ръкавите на блузата си и се показаха безбройни белези от самонараняване. - Тези белези са вече спомени. Както и Техьонг. Вече не ми пука за никой друг. Ако някой иска да ме обича, добре. Ако аз искам да обичам някой, не е добре. Първо ще трябва да се обикна в кожата си. Първо ще обикна себе си преди всеки друг. Иначе ме боли. Сам на себе си не мога да изневеря. Няма и да го направя. Не го искам. Щом искаш отново да сме както преди, ми помогни. Помогни ми да се обикна. След всичко това което стана... Ми е трудно. Но ако се погледна в огледалото. Гол... Виждайки себе си, не дрехи, не мкода, не маски, себе си. Белезие ми... Ако се хресам, ако кажа "обичам те Куки. Ти си наистина красив" И ако го мисля... И чувствам... Отново ще сме като преди. Покажи ми причините за които трябва да се обичам. Покажи ми всичко хубаво и лошо. И след като приема, че всияко това съм аз, и без него не мога да живея и да бъда себе си... Ще обичам и тези около мен. Сделка?

-Сделка. - Юнги се усмихна и стисна ръце с по-макия си приятел. Тогава и двамата се запътиха към парка.

-------------------------------------

Щастлива съм, тази част и това което Куки каза... пиша от сърце. Това си мисля аз докато слушам Love Yourself: Answer. Песните им са толкова красиви и чувствителни, че и мен ме разувстват хд. 

Съжалявам ако има някакви грешки.