One Cigarette Away From You

>>>21<<<

Пореден ден. С поредния свой проблем. 

Джимин и Джънгкук все още се моткаха из града, опитвайки се да намерят гарата, от която да тръгнат за Сеул. Тъкмо стигнаха и Джимин се замисли.

-Куки... - продума той. Куки не разпозна тази емоция. Можеше да разбере какво се случва всеки път щом чуе гласа на Чими, но сега... Бе в пълен мрак. - Нямаме пари за билети... Дори да искаме... Няма да ни пуснат на влака без билети. 

Тогава по-малкото момче се осъзна. Разбра, че нещо мъчеше приятелят му. Можеше да разбере, че Джимин е готов да заплаче. До сега не се е случвало. Никога. Куки не е виждал Джимин в такава светлина. Може би, той е просто тъжен. А може да е нещо повече.

-Вярно... - каза Куки с тих тон. - Мисля че имаме само един изобр, хьонг... 

-Не го казвай...

-Трябва... 

-Но... Но... - Джимин въздиша и кимна. Огледа се наоколо и засрамен свали блузата си. 

От своя страна Куки се усмихна широко и започна да крещи "5,000 ВОНА ЗА СНИМКА С НАШИЯТ МОДЕЛ ПАРК ДЖИМИН! НЕ ИЗПУСКАЙТЕ ВЪЗМОЖНОСТТА СИ ДА СЕ СНИМАТЕ С НАШИЯТ МОДЕЛ ПАРК ДЖИМИН! САМО 5,000 ВОНА ЗА СНИМКА!". 

Привлякоха вниманието на много млади дами, които с удоволствие отидоха да се снимат с мусколестото момче, без да се замислят, че Джимин всъщност е просто ученик по танци.

Когато момчетата събраха нужната за тях сума пари, се умихнаха широко. Спогледаха се и побягнаха към грата да си купят билети. Но имаха още един последен клиент. Той потупа рамото на Джимин, а ниското момче се стресна и се завъртя веднага. Щом видя това познато до сущ лице, изпищя от радост. 

Прегърна момчето пред себе си и залака силно.

Куки се стресна и се обърна към тях. Когато видя блондина който е прегърнал Джимин изкрещя силно. Обаче не бе от радост. По-скоро от страхът който изпитваше. Чувството лазейки по ръцете и врата му карайки го да се чувства ужасно. 

Когато Техьонг видя треперещият Куки, се отдели от прегръдката си с Джимин. Колкото и да не му се искаше. Отиде до бившето си гадже и му даде чантичка. Куки с леко трепереща ръка я взе. Малкият наведе глава и тръгна към щанда за билетите, като бе последван от другите две момчета.

Когато Джимин се замисли се стъписа на място. Огледа се наоколо. Взе парите които Куки държеше и ги преброи.

-Имаме пари само за два билета. - каза той и погледна Техьонг и Куки.

-Да. Аз ще летя до там. Ще следвам влака и дано не е по-бърз от мен. - Техьонг се усмихна сладко. Джимин обаче все още бе притеснен.

-Тете, няма как да си по-бърз от влака. Може да летиш бързо, но не и 305 километра в час.

Без да му пука обаче, Куки взе парите и купи два билета за Джимин и себе си.

-Щом може да лети ще намери начин. Хайде идвай. -брюнетът хвана Джимин и го задърпа към линията на влака, който скоро щеше да пристигне, а Техьонг ги гледаше жално. Особено Джънгкук.

Какво си мислиш? Че ми е лесно? Защо продължаваш да се дърбиш така?... Явно ще трябва да ти обясня всичко щом стигна Сеул... Трябва да си намеря карта от някъде. Но къде? Божее...

Докато си мислеше това, Техьонг излезе от гарата и полетя. Не остана не забелязан обаче. Много хора го снимаха как летят, но защото блондина бе с маска, никой не разбра кой по дяволите бе този човек.