His true feelings | Dojae

1

- Изгубихме се! - Джехьон си измънка под носа, докато продължаваше да върви надолу по тротоара, надявайки се, че Дойонг не го е чул.

Но естествено, Дойонг чу изречението, което той самия повтаряше през последния половин час.

- О, не думай! Не съм и предполагал, че ще се загубим! - Дойонг каза съркъстично, карайки Джехьон да въздъхне дълбоко.

Двамата се разхождаха из Хонг Конг... Не по-скоро се опитваха да намерят ресторанта в който се  бяха разбрали да се срещнат с Лукас, Джънгу и Тейонг.

Имаха няколко дни почивка между семестрите и всички единодушно бяха решили, да приемат предложението на Лукас и да му отидат на гости в Хонг Конг.

- Не се притеснявай ще намеря пътя. - Джехьон каза, не толкова сигурен, но нямаше намерение да признае на Дойонг, че е прав, защото това означаваше, че през следващите няколко дни нямаше да престане да му го натяква.

- Ти също така не спря да повтаряш, че не сме се загубили, а ето ни сега и познай... Точно така загубих ме се. - Дойонг го бутна по рамото и тръгна напред. - Сега ти ще вървиш след мен! Ще питаме някой за посоката.

- И как ще стане това като не говориш китайски. По-добре аз да водя, защото говоря английски перфектно. Понеже съм живял четири години в Америка.

Дойонг сложи ръка на челото си опитвайки се да не се развика.

- О, я млъквай! Кога ще престанеш да повтаряш това?!

Ако човек ги чуе да си говорят така, би предположил, че двамата не могат да се понасят, но беше точно обратното.

Двамата бяха най-добри приятели, но поради някаква необяснима причина и на двамата им доставяше удоволствие постоянно да се заяждат един с друг.

Дойонг забеляза някакъв магазин към края на тротоара и посочи към него.

- Да влезем и да питаме за посоката.

Преди Джехьон да успее да каже нещо Дойонг се устреми надолу и единственото, което му оставаше да направи е да тръгне след него.

Двете момчета влязоха в магазина, който явно беше сувенирен или нещо такова.

- Така и сега какво? Как ще питаме като не говорим китайски. - Джехьон скръсти ръце и се огледа осъзнавайки, че двамата бяха сами. - Ако изобщо има някой тук.