Животът на Дойонг е на път да се промени драстично.
Какво ще се случи щом двамата с Джехьон се изгубят в Хонг Конг и влязат в един магазин за сувенири.
Дали всичко ще си остане както преди или един от двамата ще излезе от там... променен.
- Дойонг! - извика Тейонг разтваряйки врата с трясък.
Дойонг подскочи стреснат и без малко лаптопа щеше да падне от леглото.
- По дяволите Тейонг! Не можеш просто така да си влизаш!
- Джехьон те обича!
Дойонг се намръщи.
- Ти да не искаш да получа нервен срив?
- Сериозен съм. - Тейонг отмести част от учебниците, които бяха на леглото и седна срещу другия. - Говорих с Юта и той ми каза каква е била магията. Кара те да показваш чувствата си към човека, в който си влюбен.
- Ако това е шега...
- Защо по дяволите да се шегувам!? Казвам истината. Джехьон те обича.
Настъпи мълчание. Дойонг гледаше надолу и се усмихваше леко. Тейонг определено очакваше по различна реакция, но предположи, че на чернокосия му трябва време да осъзнае случващото се.
- Е, кога смяташ да му кажеш, че си влюбен в него?
- Не знам. - Дойонг придърпа лаптопа към себе си.
Тейонг присви очи и удари другия по главата с първия учебник, който хвана.
- Защо го направи? - изсумтя чернокосия, слагайки ръка на удареното място.
- Такъв си глупак по някога. Какво чакаш? Ако бях на твое място сега щях да съм на път да го намеря и да му призная.
- Не мога просто да му го кажа, ей така.
- Напротив! - Тейонг хвърли учебника по него.
- Майната ти, спри се! - Дойонг му хвърли злобен поглед и скри учебника зад себе си. - Знаеш ли колко са скъпи учебниците по медицина!?
- Колко да са?
- Колкото дори да не мога да си позволя да прегъвам страниците.
- Както и да е! Върви при Джехьон!
- Не е толкова лесно!
- Толкова лесно е! - Тейонг изтръгна лаптопа от ръцете му. - Какво толкова има да му мислиш. Да не би да искаш да го накараш да премине през същото, което и ти?!
- Всъщност това не е лоша идея.
- Това е гадно. Защо ти е той да си мисли, че не го харесваш? - Тейонг го гледаше абсолютно объркано.
- Нямах това предвид.
- Ами?
- Ще разбереш. - Дойонг се подсмихна.
~~~
Джехьон се събуди усещайки как изгаря от горещина, но беше прекалено сънен, за да може да помръдне.
Стоя няколко минути гледайки бялата празна стена пред него, опитвайки да разкара мислите за още сън от главата си. Колко беше часа изобщо? Съдейки по ярката слънчева светлина определено, бе спал повече от нормалното.
По принцип Джехьон винаги се събуждаше не по-късно от девет и дори и това беше доста рядко. Щом станеше осем като по часовник Джехьон се събуждаше и да искаше след това никога не можеше да заспи.
Джехьон се пресегна към нощното шкафче, за да вземе телефона си, когато усети някой до себе си. Той замръзна на място. Защо имаше друг човек в леглото му?
Обърна се бавно усещайки как ръцете обвити около кръста му се затягат. Виждайки Дойонг сгушен в него, той онемя не знаейки как да реагира.
Известно време съзерцава как Дойонг спеше спокойно. Джехьон се усмихна сдържайки желанието да прокара пръстите си през косата му. Знаеше, че Дойонг го приема само като приятел, бореше се с чувствата си от доста време и вече бе приел истината.
- Вместо да ме зяпаш, по-добре ме гушни. - Дойонг измърмори без да отваря очи.
Джехьон се изненада от думите му и не посмя да помръдне, не бе сигурен какво означаваше това. Дали не се шегуваше?
Дойонг отвори очи, веднага срещайки погледа му и се усмихна. Хвана ръцете му и ги обви около себе си, след това зарови лице в врата му, въздишайки доволно.
- Дойонг, какво правиш?
- Ти как мислиш, Джехьони.
- Но защо?
Дойонг се отдръпна съвсем малко от него, колкото да може да го погледне.
- Защото те обичам.
~~~
¡Ay! Esta imagen no sigue nuestras pautas de contenido. Para continuar la publicación, intente quitarla o subir otra.
