Животът на Дойонг е на път да се промени драстично.
Какво ще се случи щом двамата с Джехьон се изгубят в Хонг Конг и влязат в един магазин за сувенири.
Дали всичко ще си остане както преди или един от двамата ще излезе от там... променен.
- Добре, сега да преговорим плана. - каза Юта привличайки вниманието на останалите. - Аз, Джънгу, Джехьон и Дойонг влизаме и ако случайно Сиченг не се съгласи с добро, Джънгу ще ви извика. - той посочи към Джони и Тен, които само кимнаха.
- Ами ние? - попита Тейонг поглеждайки към Лукас и Хечан, които стояха от двете му страни.
- Вие отидете някъде и ни изчакайте. По-добре да не отиваме всички, за всеки случай, не искаме да се случи нещо подобно на това. - обясни Юта и погледна към Хечан. - Заведи ги някъде, където решиш. Когато приключим ще се срещнем.
Хечан кимна и без повече обяснения се обърна тръгвайки нагоре по улицата. Тейонг погледна към Джони, който му се усмихна уверително и чак тогава се обърна и последва Хечан дърпайки Лукас след себе си.
- Добре да тръгваме. - Юта се насочи към "сувенирния магазин" надолу по улицата.
Той отвори вратата и влезе следван от останалите. В мига в който Дойонг прекрачи прага го обзеха лошите спомени от последния път. Нелегнаха го лоши предчувствия. Ами ако станеше по-зле? Ако направеше нещо на Джехьон? Мислите му бяха прекъснати, когато чу един глас, който сигурно до края на живота си нямаше да е способен да забрави.
- Здравейте, добре дошли... Юта!?
- Здравей, Сиченг. - Юта се подсмихна и се облегна на шкафа, зад който стоеше Сиченг.
- Какво искаш? - Сиченг мина покрай касата и пристъпи напред в магазина. Едва тогава забеляза останалите, погледа му веднага попадна да едни доста познати за него момчета, при което леко се засмя. - О, как сте вие двамата?
Дойонг му хвърли злобен поглед и инстинктивно застана по-близо до Джехьон.
- Нека не увъртаме, какво ще кажеш? - Юта се приближи до него гледайки плашещо сериозно към другия.
- Досещам се защо сте тук. - Започна Сиченг със самодоволна усмивка на лице, която Дойонг искаше да размаже. - За да разваля малката шегичка, която направих. - Сиченг започна да крачи назад напред. - Интересно ми е от къде тези двамата те познават като не повярваха когато им казах за отварите.
- Това няма значение. - отряза Юта. - Тук съм и настоявам да развалиш заклинанието.
- Настояваш, Юта премина времето когато се съобразявах с теб. Ако си мислиш, че все още си някой важен в живота ми, жестоко се лъжеш.
Юта стисна зъби. Сиченг никога не се бе съобразявал с това дали думите му могат да наранят някой, но този път беше прекалено. Юта имаше намерение да се разберат с добро, но явно нямаше да стане така.
- Джънгу. - Юта погледна към него сигнализирайки му да повика другите.
Без минута за губене, Джънгу излезе. Сиченг повдигна вежда гледайки объркано към японеца и продължаваше да държи самодоволната си усмивка, но не за дълго. Вратата на магазина се отвори и Джони и Тен влязоха следвани от Джънгу. Сиченг разшири очите си и изтича зад един от шкафовете, криейки се.
- Това е долно дори за теб, Юта! - извика той подавайки само главата си над шкафа.
- Не знам за какво говориш... О, да спомних си. - засмя се японеца. - Страх те е от вампири.
- За тоя ли е ставало въпрос?! - извика Тен. - Тоя страхливец!? - той погледна с пренебрежение към Сиченг.
- Добре, добре. Ще разваля проклятието! - каза Сиченг със затворени очи. - Само после се разкарайте. Мразя вампири!
- Имаш предвид, че се страхуваш, не че ги мразиш. - подигра се Дойонг.
~~~
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
