His true feelings | Dojae

14

- Можеш ли да ми обясниш, защо онзи идиот е тук? - каза през зъби Дойонг щом влезе в кухнята където Джони седеше на един от шкафовете и го чакаше.

- Той е вампир и ще ни помогне да развалим проклятието.

- Ооо.

- Дааа.

- Къде ще остане?

- Тук.

- Я пак! - възпротиви се Дойонг.

Нямаше начин да се съгласи някакъв непознат да остане, още повече че не му беше приятно начина по който се държеше.

- Не го искам тоя тук!

- Няма къде другаде. - успори го Джони.

- Джехьон няма да го изтърпи ако продължава да се опитва да ме сваля.

Джони замълча, замисляйки се. Всъщност до някъде беше прав.

- Може да остане при Лукас. - предложи Дойонг.

- Добре тогава.

Двете момчета се върнаха обратно в хола и съобщиха решението. За съжаление не всички бяха съгласни.

- Не го искам при Лукас! - извика Джънгу.

Настъпи спор за това къде да остане Тен. Накрая решиха, въпреки безбрайните протести на Дойонг, че ще е най-добре да остане в техния апартамент.

***

- Ще спиш на дивана. - каза Дойонг монотонно и хвърли завивките и възглавницата на въпросния диван.

- Добре, но не се учудвай ако се намъкна в леглото ти. - Тен се опита да се приближи и да хване ръката му, но Дойонг го бутна назад.

- Как ли пък не! - той присви очи гледайки към вампира ядосано и излезе от стаята.

Дойонг се бе запътил към спалнята си, но се сети за думите на Тен. Нямаше желание да се събуди и да намери другия до себе си. В никакъв случай! За това реши да спи при Джехьон. Нямаше нищо странно нали все пак бяха най-добри приятели.

Дойонг почука на вратата и щом получи позволение влезе. В мига когато прекрачи навътре се спря на място виждайки другия без блуза. Чернокосия наведе глава засрамено, усещайки лецето му да пламва.

- Какво има Дойонги? - Джехьон се усмихна и седна на леглото си.

Дойонг вдигна поглед към него, но отново го заби в пода. Явно другия нямаше намерение да се облече.

- Имаш ли нещо против да спя при теб?

- Не, защо да имам? - Джехьон се засмя и поклати глава.

- Просто питам! Все тая!

Дойонг бързо отиде до другата страна на леглото и се вмъкна под завивката обръщайки се с гръб към другото момче. След малко усети движение зад себе си и без да осъзнава задържа дъха си. Джехьон се намести до него, спазвайки някаква дистанция, за което чернокосия беше наистина благодарен. Дойонг затвори очи искайки да заспи възможно най-бързо. Точно се унасяше и усети отново движение до себе и две ръце се обвиха нежно около кръста му.

Първоначалната му реакция беше да отблъсне Джехьон от него, но не можеше. Харесваше му близостта до другия, не можеше да намери сили в себе си да се отдръпне. В крайна сметка те бяха най-добри приятели и нямаше нищо лошо в това, което правеха в момента.

Дойонг въздъхна дълбоко. Сложи едната си ръка върху тази на Джехьон и притисна гърба си по-близко към него. Усети устните на Джехьон върху врата си. При това действие сърцето му заби по-силно. Скоро заспа повтаряйки си, че са само приятели.

През това време Тен вече бе излязъл и вървеше към един бар. Нямаше за кога да отлага, след като можеше още днес да се срещне с човека, който ще му помогне да намери черния магьосник. След доста дълго време най-накрая стигна заведението и влезе. Насочи се към една врата в дъното. Отвори я  рязко без да се замисли и пристъпи уверено навътре.

- Кун, от кога не сме се виждали. - Тен се усмихна.

Въпросното момче седеше зад едно масивно бюро.

- Какво ли ще искаш този път? - Кун извъртя очи и се изправи от мястото си.

- Услуга.

- Да я чуя първо.

- Трябва да се свържа с един определен черен магьосник. Ти си единствения който ще знае къде.

- О, значи става въпрос за него. - засмя се Кун.

Не мислеше да му помага, но сега щеше да го направи само за да види как другия ще го отреже. Не беше тайна, че въпросния магьосник и Тен не бяха в особено добри отношения.

- Ще ми помогнеш ли или... - започна Тен, но Кун го прекъсна.

- Да, защо не.

                               ~~~