Животът на Дойонг е на път да се промени драстично.
Какво ще се случи щом двамата с Джехьон се изгубят в Хонг Конг и влязат в един магазин за сувенири.
Дали всичко ще си остане както преди или един от двамата ще излезе от там... променен.
Дойонг се събуди на сутринта чувствайки, че изгаря от горещина.
Защо беше толкова горещо?
Бавно разтвори очи и погледна към стената на среща му, опитвайки се да се разсъни. Когато се размърда усети, че има ръце обвити около кръста му.
Дойонг се обърна рязко на другата страна и видя Джехьон.
Махна ръцете му от кръста си и го избута настрани, събуждайки го.
- Дойонги! - Джехьон се усмихна сънено и отново се приближи при него, но Дойонг го бутна и стана от леглото.
- Джехьон, какво по дяволите правиш в леглото ми!?
- Не можех да заспя и дойдох при теб.
- Не може да спиш в леглото ми!
- Но защооооо? - измрънка Джехьон. - Исках да те гушкам докато спя.
- Не може да ме гушкаш докато спя.
- Добре... Ще те гушкам когато не спиш.
Джехьон стана прегърна Дойонг през кръста и прошепна в ухото му:
- Обичам те.
Дойонг тъкмо щеше да го отблъсне от себе си, когато Джехьон изведнъж се приближи и нежно докосна устните му със своите.
Целувката продължи няколко секунди и Джехьон се отдели с сияйна усмивка на лице.
Дойонг стоеше като парализиран.
Изведнъж като че ли най накрая осъзна какво се бе случило и се отдръпна от другото момче.
- Джехьон! Какво си мислиш, че правиш?! Как така ще ме целуваш!? Не ми е забавно спри с тъпата шега! Остава ми малко и ще ти сритам задника, честно ти казва!
Лукас нахълта в стаята, събуден от виковете на Дойонг.
- Майната ти! К'во си се развикал толкова рано? - той прокара ръка през разрошената си коса.
- Вкъщи съм си ще си викам колкото искам, кретен такъв. Сега се разкарай от стаята ми! Защо всички влизат без позволение?
- Съжалявам Дойонги. - Джехьон наведе глава чувствайки се виновен.
- Млъкни бе! Не мога да ти слушам глупостите вече. - Дойонг падна на колене. - Джехьон моля те! Стига с тази шега не издържам повече. Не е забавно.
Лукас тихомълком се изниза от стаята и отиде в хола търсейки телефона. Щом го намери побърза да набере номера на Тейонг.
- Хьонг...
- Защо звъниш толкова рано! - разкрещя се Джони.
- Джони, не ми пипай телефона дай ми го! - Тейонг се чуваше някъде в близост до високото момче.
- Лукас е.
- О тогава кажи, че съм излязъл, той звъни само, за да се оплаква, че Джънгу, не го възприема като повече от приятел.
- Лукас, Тейонг го няма.
Лукас извъртя очи.
- Осъзнаваш, че ви чувах докато говорихте.
- Тейонг, той ни е чул, не можем да го излъжем. - Джони се провикна принуждавайки Лукас да отдели телефона от ухото си, защото имаше вероятно да оглушее от всичките красъци.
- Какво искаш? - попита Тейонг след като измъкна телефона от ръката на гаджето си.
- Искам да си докараш задника тук! - Лукас отговори ядосано.
- Хей, аз съм по-голям. Покажи уважение.
- Добре! Искам да си докараш задника тук, хьонг.
- Не ми се прави на остроумен, глупако.
- Звъннах за нещо важно. Мисля, че Дойонг получи нервен срив.
Изведнъж се чу думкане.
- Аз май ще е по-добре да проверя какво се случва в стаята.
- Добре, аз идвам до трийсет минути.
- Как трийсет?! Ти си на горния етаж.
- Вчера останах при Джони.
- Все тая. Идвай. - с това Лукас затвори телефона.
В същия момент Джехьон излезе от спалнята следван от един много ядосан Дойонг.
- Какво има? - попита го Лукас.
- Не го ли виждаш? - Дойонг посочи към Джехьон, който влезе в кухнята. - Отиде да ми направи закуска. И отново се опита да ме целуне. Каква е тая тъпа шега. Наистина ще се скараме.
Той въздъхна дълбоко и се хвърли на дивана. Просто искаше всичко да е както преди.
~~~
Ops! Esta imagem não segue nossas diretrizes de conteúdo. Para continuar a publicação, tente removê-la ou carregar outra.
