Животът на Дойонг е на път да се промени драстично.
Какво ще се случи щом двамата с Джехьон се изгубят в Хонг Конг и влязат в един магазин за сувенири.
Дали всичко ще си остане както преди или един от двамата ще излезе от там... променен.
Джехьон премигна няколко пъти. Дойонг го гледаше сериозно, очаквайки другия да каже нещо.
- Да не ми правиш някакъв номер?
- И аз това бях казал. - Дойонг измърмори под носа си.
- Какво? Не те чух.
- Нищо и не, не е номер казвам истината. Обичам те и знам, че и ти изпитваш същото към мен.
- Объркан съм. - Джехьон се отдръпна от чернокосия и стана от леглото.
- Обичам те като повече от приятел. Влюбен съм в теб, искам да сме заедно.
- Но... Как разбра, че и аз те...
- По един много нелеп начин. - засмя се Дойонг, докато се изправяше.
- Не знам какво да кажа.
- Кажи, че също ме обичаш, а после ме целуни. Това как ти се струва?
Джехьон се засмя и скъси разстоянието сливайки устните им заедно. Целуваха се бавно и нежно, губейки представа за времето и всичко около тях. И двамата по щастливи от всякога.
Отделиха се едва когато и двамата имаха нужда да си поемат дъх.
Джехьон облегна чело върху това на чернокосия и се усмихна широко.
- Ощипи ме, искам да съм сигурен, че не сънувам. - прошепна Джехьон.
Разбира се, не очакваше, че Дойонг ще го ощипе, но стана точно това.
- Ауч! Дойонг! - Джехьон подскочи и започна да разтрива ръката си.
- Нали каза да те ощипя? - Дойонг се засмя.
- Надявам се, че доволен! Развали прекрасния момент!
- О, я стига! Ти пръв го развали с твоето " искам да съм сигурен, че не сънувам ". - чернокосия го изимитира.
- Хей, това беше романтично!
- Не, не беше. Обичам те, но нищо не разбираш от романтика.
Джехьон се усмихна и се приближи, обвивайки ръцете си здраво около кръста му и постави няколко целувки на врата му.
- И аз те обичам. Но не разбирам, от къде разбра, че съм влюбен в теб?
- Да кажем, през последните седмици доста ясно показа чувствата си.
- Имам усещането, че пропускам нещо. - измърмори Джехьон и отново целуна Дойонг.
- Дължим благодарности на Сиченг.
- Кой?
- Сиченг. Онзи откачалник от сувенирния магазин в Хонг Конг.
- Че защо? - Джехьон се засмя и бутна Дойонг на леглото, принуждавайки го да легне и се надвеси над него. - Отвари, глупости. Побъркан.
- После ще трябва да поговорим за това също.
- Защо? - намръщи се Джехьон.
- Сега не е от значение. Важното в момента си ти и колко много те обичам. - Дойонг прошепна и преплете пръстите си в косата на другия.
- И аз теб.
Джехьон скъси разстоянието между лицата им и сля устните им.
Това беше най-щастливия момент и за двамата. Най-накрая бяха разбирали истинските си чувства. Дойонг после щеше да се наложи да разкаже всичко на Джехьон, но това сега не бе от значение. Важното беше, че сега най-накрая държеше другия в ръцете си знаейки, че Джехьон наистина го обича.
КРАЙ
~~~
Надявам се, че историята ви е харесала.
Благодаря на всички, които четоха, гласуваха и коментираха. ❤️❤️❤️
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
