His true feelings | Dojae

11

- Защо ни извика тук Джони? - Джънгу скръсти ръце изнервено. Вече за поне трети път повтори този въпрос, но така и не разбра защо точно, Тейонг и той трябваше спешно да отидат до апартамента му.

- Имаме важна работа, която не търпи отлагане. - отговори Джони, докато обикаляше из стаята си и натикваше неща в една не особено голяма раница.

- И каква е тази работа? - попита Тейонг вдишвайки дълбоко, вече започваше да се изнервя, съвсем малко му оставаше и щеше да вземе глупавата раница, която за момента явно беше по-важна за Джони от това да им обясни, и да започне да го удря с нея.

- Отиваме да търсим един вампир, който ще ни помогне да намерим черен магьосник. - Джони най-накрая ги удостои с желания отговор, въпреки че всъщност Джънгу сега изобщо не беше доволен, след като разбра къде ще отидат.

- А, не! Няма да... - започна той, Джони го прекъсна:

- Добре, знам какво мислите. Но Джони, навън вали, а ние не сме подготвени!

- Навън не вали. - обади се Тейонг гледайки гаджето си скептично.

- Е да, ама когато планирах разговора валеше! - Джони махна с ръка разсеяно и продължи. - Пътят със сигурност ще е доста дълъг, защото не съм сигурен къде точно се намира.

- Разбира се, че така ще стане! - възкликна подигравателно Джънгу.

- Ти си голямо мрънкало, нали го осъзнаваш? - Джони присви очи.

- Не е нужно и аз да идвам.

- Да нужно е! Ти си магьосникът и ти ще обясниш, какво точно се случва.

- Няма смисъл на му обяснявам на него, той се само вампир! Когато намерите магьосник тогава ще дойда.

- Нищо, няма да ти стане ако дойдеш!

Тейонг седеше на леглото и гледаше как двамата спорят, докато не започна да му става досадно. Явно беше, че ще трябва да се намеси иначе спорът щеше да продължи доста дълго, а не му се слушаха виковете.

- Млъкнете и двамата! - изкрещя той и двете момчета спряха да говорят, гледайки винивно към пода. - Тримата отиваме и намириме онзи вампир или каквото е там. Без повече възражение!

~~~

- Къде по дяволите се намираме?! - попита Джънгу докато гледаше през прозореца на колата.

- Скоро трябва да стигнем. - отговори Джони изнервено, понеже Джънгу задаваше този въпрос на всеки петнайсет минути.

- Да, но къде сме?

- Имали такова, значение? Важното е че почти сме там.

- Защо просто не кажеш къде сме?

- Мамка му, спрете да спорите! - извика Тейонг. - През целия път ви слушам как се карате и заяждате! Стига вече!

Джънгу се нацупи и отново се загледа през прозореца, опитвайки да види нещо познато по пътя.

Пътуваха от най-малко два часа. Определено не се намираха в града вече, но и не знаеше точно къде са. Около пътя имаше доста дървета, изглеждаше сякаш минават през някаква гора. Скоро обаче дърветата започнаха да намаляват.  В далечината се виждаше огромна къща или по точно имение, заобградено от висока ограда.

Когато наближиха Джони отби в страни.

- Защо спираме? - попита Тейонг.

- Пристигнахме.

Всички излязоха и се запътиха към голямата порта. Джони натисна звънеца, след това погледна към камерата, която стоеше в единия ъгъл, и помаха.

Няколко минути по-късно портата се отвори и момчетата пристъпиха вътре.

- Това място е... еха... - Тейонг гледаше с широко отворени очи огромното имение.

- Да. - съгласи се Джони и посочи към входната врата. - Натам.

-Не е чак толкова хубаво. - Джънгу се намръщи сещайки се на кого принадлежи мястото. - Не съм впечатлен.

Джони отвори вратата и влезе следван от останалите двама. Озоваха се в просторна зала в центъра на която се намирираше голямо спирално стълбище.

- Вътре е още по-... - Тейонг се замисли търсейки точната дума, с която да изрази възхищението си. - еха...

- Стига Тейонг! - Джънгу извъртя очи и кръстоса ръце. 

- Знам, че не го харесваш, но не можеш да отречеш, че това място е невероятно. - каза Джони докато оглеждаше наоколо.

- Все тая! Къде е онзи задник?

В следващия момент момчетата погледнаха стреснато настрани, когато чуха някой да казва подигравателно:

- Тук съм.

                                  ~~~