His true feelings | Dojae

21

Щом Дойонг се успокои, Тейонг се отдръпна от него. Не му харесваше да вижда приятеля си така. Искаше да му помогне по някакъв начин.

- Виж, Дойонг. - започна той. - Знам, че те боли, но погледни нещата от тази страна. Никой от нас не знае, защо точно Джехьон се държи по този начин. Не знаем каква е магията. Представи си че се окаже, че наистина те обича.

Дойонг поклати глава и се засмя иронично.

- Стига глупости. И двамата знаем, че това няма как да е истина. Само ще се залъгвам.

- Не може да си сигурен.

- Тейонг...

- Не, слушай! С Джехьон сте най-добри приятели от много време. Замисли се, щом след случилото се си осъзнал, че имаш чувства към него има голяма вероятност и той да изпитва нещо към теб, но да не го е осъзнал.

- Много ми се иска да ти повярвам. - Дойонг погледна безизразно към него.

- Тогава ми повярвай. Не знаем нищо за причината за държанието му.

- Вече го каза.

- Тогава не ме карай да го повтарям. Предлагам да се държиш с него така както ти идва отвътре, а когато отидем при онзи магьосник ще видим какво ще стане.

- Това е безсмислено! - намръщи се Дойонг. - Така само ще се нараня повече.

- Ами ако се окаже, че Джехьон наистина те обича. Помисли над думите ми. - Тейонг се усмихна и стана излизайки от стаята.

Малко след това вратата отново се отвори.

- Какво сега Тейонг? Остави ме. - измрънка Дойонг.

- Не е Тейонг. Какво ти има? - Джехьон се настани до него. - Пак си плакал?

Дойонг кимна и миг по-късно усети ръката на Джехьон върху бузата си.

- Защо си плакал?

- Нищо важно. - Дойонг отбягваше погледа му.

Джехьон се приближи целувайки нежно устните му, но Дойонг се отдръпна.

- Съжалявам.

Защо му се извиняваше? Защо трябваше да го кара да се чувства още по гадно?

- Не недей. - този път Дойонг бе този, който скъси разстоянието по между им и го целуна.

Реши да послуша Тейонг, въпреки че се чувстваше така сякаш се възползваше от Джехьон. Но искаше поне за миг да преположи, че има възможност Джехьон наистина да го обича, не само заради някакво глупаво проклятие.

След като се срещнат с магьосника и той развали всичко, тогава щеше да приеме последиците. Дори ако това означаваше Джехьон да го намрази. Но до тогава искаше просто да го чувства близо до себе си.

~~~

- Юта моля те! - хленчеше Тен хванал Юта през кръста и влачещ се след него.

- Тен стига! - Юта се опитваше да отмести ръцете му, но без успех, проклети вампири, защо трябваше да са толкова силни?!

- Съгласи се да дойдеш. Няма да се справим без теб. Дори не го знам кой е тоя Сиченг.

- Бившия на Юта, вече го казах. - каза Хечан подиграветелно.

- Хей, дребен досаднико! Имай в предвид, че мога да изпия всичката ти кръв за по-малко от минута. - заплаши го Тен. - Не ме провокирай!

- О, чухте ли това? Май някой ме вика! - Хечан се затича и излече от стаята.

- Юта, любов моя... - продължи Тен с подмазването, но на Юта не му се слушаха повече от глупостите на вампира и го прекъсна.

- Добре ще дойда! Само ме пусни и спри!

- Да, веднага. - Тен моментално го пусна и се одръпна от него. - Значи да купувам самолетни билетите за Хонг Конг?

- Да. - Юта извъртя очи. - Но ти ще се преструваш, че си ми гадже.

- И то с удоволствие.

- Не се надявай много. - отряза го Юта. - Просто не искам Сиченг да си мисли, че все още не съм преодолял раздлялата ни.

- Щом ти е нужно оправдание да си с мен. - подсмихна се самодоволно Тен.

- Все още мога да се откажа.

- Не! Недей, спирам се!

Тен се обърна и се насочи към вратата. Щом я отвори Джони и Лукас залитнаха влизайки вътре.

- Е... - засмя се разсеяно Джони, така сякаш туко-що не го бяха хванали да подслушва. - Юта съгласи ли се?

- Не знам, ти ми кажи. - Тен го бутна настрани и излезе от стаята.

~~~