His true feelings | Dojae

20

- Дойонг, може ли да те целуна?

Дойонг затвори очи, задържайки дъхът си. Защо трябваше да го пита? Ако просто го бе целунал щеше да е много по-лесно за него.

Сега съвестта му го възпираше. Как можеше да му позволи, знаейки че всъщност това не бяха истинските му чувства. Всичко бе толкова трудно и объркано. Дойонг не беше наясно дори с това, което той самия изпитваше. Но имаше само един начин да разбере. Дори да не беше правилно имаше нужда да го направи.

- Да. - прошепна той толкова тихо така сякаш се надяваше другия да не го чуе.

Джехьон го чу и се усмихна леко, започвайки бавно, мъчително бавно да се приближава. Дойонг не смееше да отвори очите си, просто чакаше да усети докосването на другия. Джехьон сложи ръката си на врата му и най-накрая скъси растоянието сливайки нежно устните им. За няколко секунди нито един от двамата не помръдна, но скоро Джехьон задвижи устните си срещу неговите бавно и чувствено, сякаш искаше чрез целувката да му докаже колко много го обичаше.

Дойонг отвърна на целувката и положи дланите си на гърдите му. Усещаше как очите му се насълзяваха, начина  по който другия го целуваше разбиваше сърцето му, защото знаеше че това всъщност не е истина. Защото знаеше че той всъщност не го обичаше. А сега в следствие на целувката Дойонг се обеди и осъзна че това което се опитваше да се обеди, че не е вярно е истина. Той имаше чувства към Джехьон.

Дойонг се отдели от него и отвори насълзените си очи срещайки мигновено погледа на Джехьон. Начина по който го гледаше, не можеше да го понесе повече. Без да усети Дойонг бе започнал да плаче.

- Дойонг. - Джехьон го погледна притеснено обвивайки лицето му с дланите си, това само накара другия да заплаче по-силно от преди. - Какво има?

- З-защо не ме о-обичаш? - проплака Дойонг.

- Това от къде го измисли? Обичам те. - Джехьон го прегърна притискайки го към себе си.

Дойонг не каза нищо повече, знаейки че няма смисъл и че Джехьон всъщност не го обичаше. Това беше магията, тя го караше да го обича. Щом я развалят всичко ще е по старомо или може би не всичко. Защото сега Дойонг бе този който е влюбен, но за разлика от Джехьон, той не бе омагьосан и не можеше да направи нищо освен да живее с мисълта, че другия никога няма да отвърне на чувствата му.