Животът на Дойонг е на път да се промени драстично.
Какво ще се случи щом двамата с Джехьон се изгубят в Хонг Конг и влязат в един магазин за сувенири.
Дали всичко ще си остане както преди или един от двамата ще излезе от там... променен.
- Джони! - извика Тейонг, когато го видя да ги чака на летището.
Той се затича към високото момче и го прегърна.
- Не знаех, че ще ме посрещнеш на летището.
- Защото беше изненада. - Джони се усмихна и обви ръце около кръста му.
- Съжалявам, че ще ви прекъсна, ама може ли после да се прегръщате. - Лукас извъртя очи. - Мисля, че на Дойонг му остава малко, докато изтрещи.
Двете момчета погледнаха зад Лукас и видяха Дойонг, който изглеждаше сякаш ще убие първия, който му се изпречи на пътя, а Джехьон беше обвил ръце около раменете му и се влачеше след него.
- Какво му става на Джехьон? - Попита Джони.
- Така е от сутринта. Казва, че обича Дойонг, че бил негов. До вчера му нямаше нищо, като изключим, че вечерта изведнъж се разболя. Когато тази сутрин се събуди му нямаше абсолютно нищо. - обясни Тейонг.
Джони смръщи вежди и погледна към Джънгу, който вдигна рамене.
- Тейонг, Лукас... може би ще е по-добре да помогнете да Дойонг, май е на ръба на нервна криза.
Двете момчета го послушаха.
- Какво се е случило? - Джони попита Джънгу, когато двамата останаха сами.
- Нямам и представа. Усещам, че нещо не наред, но не съм сигурен какво.
- Добре ще говорим после...
Джони спря да говори когато чу Джехьон да вика:
- Майната ти, Тейонг, нещастнико! Разкарай си ръцете от моя Дойонг!
Джехьон изблъска неподозиращия Тейонг, който само бе хвана ръката на Дойонг и се опитваше да го издърпа от него.
~~~
Джехьон и Дойонг влязоха в апартамента си следвани от Лукас, който се цупеше, че другите му казаха той да остане вечерта при тях за по-сигурно. Трябваше да отиде или той или Тейонг понеже те живееха на горния етаж и бяха най-близо.
- Дойонг скъпи, гладен ли си? - Джехьон се усмихна показвайки тръпчинките си.
Дойонг извъртя очи, чувайки галеното обръщение и точно щеше да му каже да го остави намира, когато осъзна, че всъщност наистина беше гладен. В крайна сметка от цялата тази тъпа шега, поне можеше да хапне нещо вкусно.
- Ами, да. Гладен съм.
- Веднага отивам да ти сготвя нещо! - Джехьон изчезна в кухнята, мигновено захващайки се да готви нещо за скъпия му Дойонги.
Лукас го погледна изненадано, не очаквайки този отговор.
- Не мога да повярвам, че се възползваш от ситуацията, но и аз съм гладен. - Лукас се провикна. - Джехьон аз искам спагети!
След малко Джехьон се появи на прага, докато все още държеше ножа с който досега режеше зеленчуци.
- Ти можеш и сам да си сготвиш! - каза той ръкомахайки с ножа.
Лукас го гледаше с отворена уста, а Дойонг се смееше.
- Дойонг също може да си сготви!
Джехьон се направи, че не го чу и се върна обратно в кухнята.
~~~
Ups! Gambar ini tidak mengikuti Pedoman Konten kami. Untuk melanjutkan publikasi, hapuslah gambar ini atau unggah gambar lain.
