Животът на Дойонг е на път да се промени драстично.
Какво ще се случи щом двамата с Джехьон се изгубят в Хонг Конг и влязат в един магазин за сувенири.
Дали всичко ще си остане както преди или един от двамата ще излезе от там... променен.
Джехьон се събуди щом чу някакво думкане, последвано от тихо ругаене. Разтвори бавно очи, премигвайки няколко пъти опитвайки се да се разсъни. Усети леко мърдане срещу тялото си и погледна надолу виждайки Дойонг сгушен в него. Лицето му бе заровено в рамото му, ръцете обвити ниско около кръста му, краката им бяха преплетени. Джехьон се намръщи и започна да се оглежда наоколо из стаята, за да разбере кой смееше да наруши прекрасния им момент.
Джехьон надигна глава леко нагоре и тогава видя, Лукас, който мрънкаше нещо под носа си и гледаше злобно към прага на вратата.
- Какво правиш тук? - изшептя Джехьон не искайки да събуди Дойонг.
- Спънах се в шибания праг на шибаната врата. - Лукас посочи към ударения си крак и скръсти ръце ядосано.
- Това не обяснява, защо си тук! - Джехьон извъртя очи, последното, което искаше бе да се разправя с глупостите на Лукас, когато можеше да гушка Дойонг. - Излизай! Разваляш момента ни!
- Не, Джони ме прати да те събудя.
В същия момент Джони влезе викайки:
- Дойонг го няма! Не е в стаята си!
- Да, защото е тук! - Лукас посочи към леглото.
Дойонг се пробуди в следствие на цялата суматоха и се размърда срещу Джехьон, който хвърли убийствен поглед в посока на двете момчета.
- Защо всички викат? - измрънка Дойонг сънено, опитвайки се да се одръпне от другия, но Джехьон го приближи към себе си и чернокосия спря да мърда.
- Объркан съм. - каза Джони гледайки изненадано към прегърнатите момчета. - Джехьон да не си го пренесъл докато спи.
- Не, защо да го правя. Дойонги сам дойде при мен.
Джони погледна изненадано към Дойонг, който още се опитваше да осъзнае какво става около него.
- Това вярно ли е?
- Хм, кое?
- За това, че си дошъл при Джехьон.
- Да. - Дойонг се отдръпна от Джехьон и се изправи в седнало положение. - Тен ми каза, че ще се намъкне в леглото ми и реших да спя тук.
- Добре. Както и да е. - Джони смени темата. - Пригответе си багаж. Тен е намерил човека, който търсеше и ще си хванем полета след три часа.
- Какво!? - Дойонг скочи от леглото. - Нямаме достатъчно време!
- Ако побързаме може и да успеем, хайде!
~~~
- Само дето мрънкахте толкова! - каза Тен съркастично щом всички се качиха на самолета.
- Ами ние тичахме до тук... - започна Джънгу, но тайландецът го прекъсна.
- Айде сега, подробности!
Дойонг се настани на мястото до прозореца и Джехьон веднага седна до него, при което Тен се намръщи.
- Аз исках да седна до него.
- Жалко. - Джехьон дори не го погледна.
- Нека Дойонг да избере от къде си сигурен, че те предпочита пред мен.
- Предпочитам го. - обади се чернокосия.
- Все тая. Ще седна до Тейонг.
- Гледай си работата, аз ще съм до него. - Джони го изгледа злобно и се настани до гаджето си.
Тен погледна в страни и видя, че Джънгу и Лукас седяха заедно.
- Така значи, оставяте ме сам. Сякаш ме интересува.
Тен се тръшна на седалката пред тази на Дойонг и се нацупи скръствайки ръце.
- Къде изобщо отиваме? - попита Тейонг.
- Ще разберете щом пристигнем. - отговори тайландецът.
- Стига да се върнем до сряда всичко ще е наред. - Дойонг се облегна на рамото на Джехьон готов да заспи.
- Защо сряда? - Тен се обърна назад към чернокосия.
- Имам лекции.
Тен кимна бавно, гледайки объркано, след това стана от мястото си и отиде до Джони.
- Няма да ти отстъпя мястото си, разкарай се! - каза през зъби по-високия.
- Не, не това. Исках да питам нещо.
- Казвай.
- Нали Джехьон беше прокълнатия?
Джони наведе глава напред поглеждайки към Дойонг и Джехьон, които бяха прегърнати.
- Да... той е прокълнатия...
~~~
Oups ! Cette image n'est pas conforme à nos directives de contenu. Afin de continuer la publication, veuillez la retirer ou mettre en ligne une autre image.
