His true feelings | Dojae

24

- Тейонг, кажи ми какво става! - настоя Джони.

Тейонг погледна надолу, знаеше че няма да се измъкне. Трябваше да му каже.

- Ще ти кажа, но другите не трябва да знаят. Не искам Дойонг да се чувства неудобно.

- Добре. - съгласи се Джони. - Да отидем в кухнята.

Двете момчета се запътиха натам. Тейонг затвори вратата след себе си и седна на един от столовете, погледна към по-високия сигнализирайки му да седне до него.

- И така. - започна Тейонг прехапвайки долната си устна докато търсеше начин, по който да обясни. - Няма да увъртам. Дойонг осъзна, че е влюбен в Джехьон, но е натъжен, защото Джехьон е прокълнат и това е причината поради, която се държи с него така сякаш го обича.

- Уоу. - Джони премигна няколко пъти, опитваше се да усмисли всичко. - Не знам какво да каза. Как да помогнем на Дойонг?

- Казах му да се държи с Джехьон така както му идва отвътре.

- Ти да не полудя Тейонг! - повиши тон Джони, гледайки към другия раздразнено. - Така само се наранява повече. Виж какво стана преди малко.

- А какво трябваше да му кажа? Дойонг, Джехьон никога няма да отвърне на чувствата ти! Това по-добре ли щеше да е?

- Поне нямаше да му даваш напразни надежди!

- Никой от нас не знае какви са чувствата му наистина. - извика Тейонг ядосано, но се осъзна и премълча за момент опитвайки да сдържи нервите си, не искайки другите да чуят спора. -Ами ако се окаже, че Джехьон го обича?

- Ами ако не го обича? Дойонг ще е съкрушен.

Джони опря ръце на масата хващайки главата си. Всичко беше толкова сложно и объркано.

~~~

Дойонг разтвори бавно очите си. За момент виждаше размазано, премигна няколко пъти вече фокусирайки стената пред него. Свъси вежди чувтсвайки се объркан, не знаеше къде точно се намира. Скоро всичко го връхлетя. Бяха в Хонг Конг, в дома на Лукас, щяха да се срещнат с онзи магьосник. Спомни си как целуваше Джехьон, след това как плачеше и не можеше да спре.

- Дойонги?

Нежния глас на Джехьон го извади от обърканите му мисли. Чернокосия обърна глава настрани и видя Джехьон, който седеше на леглото до него гледайки го притеснено. Очите му бяха зачервени, което най-вероятно е от следствие на това, че е плакал, но защо бе плакал.