His true feelings | Dojae

8

Залата беше огромна. Рафтовете с книги се простираха плътно от тавана до замята, а тавана въпреки че най-вероятно се намираха в нещо като подземие не беше толкова нисък, колкото човек би предположил.

Джънгу и Джони търсиха нещо из книгите, което би им подсказало какво всъщност му има на Джехьон.

Лукас обикаляше безцелно и издаваше пискливи звуци всеки път щом видеше нещо по особено. Тейонг, Дойонг и Джехьон стояха на едни от трите огромни дивана, които се намираха в центъра на библиотеката и бяха разположени около нещо като подобие на ниска холна масичка, но доста по обширна.

- Не разбирам, защо сме тук. На мен ми няма нищо. Не съм пил никаква отвара. А онзи от магазина беше просто откачалка. - Каза Джехьон тихо, но Тейонг и Дойонг все пак го чуха.

Дойонг си пое дълбоко въздух. Беше достатъчно изнервен и не му се занимаваше с приятеля му. Точно си отваряше устата за да каже нещо, когато Тейонг го прекъсна и погледна към него.

- Може би някой трябва да наблюдава Лукас, защото имам предчувствие, че най-малкото ще счупи нещо.

Дойонг свъси вежди, чудейки се защо по дяволите Тейонг му казваше това. Ако толкова се притесняваше нека той да отиде и да обикаля след него. Тейонг го изгледа изпитателно и в крайна сметка го принуди да стане.

- Аз ще го наглеждам, тъкмо ще разгледам. - Дойонг въздъхна и се обърна към Джехьон. - Дже, ти ще стоиш тук нали?

Той поклати глава, усмихвайки се.

Миг по-късно се чу думкане.

- Беше случайно. - провикна се Лукас. - Няма нищо счупено.

- Мамка му, Лукас! Можеш ли да разглеждаш без да събаряш по пътя?

Дойонг тръгна да го търси, за да се овери че в действителност няма нищо счупено.

През това време Джони и Джънгу продължаваха да търсят из книгите.

- Не мога да намеря нищо, което да е поне подобно. Нито една от отварите или заклинанията тук не се извършват по начина, по който Дойонг ни обясни, че се е случило в магазина. - Джънгу започваше да се отчайва и не знаеше какво да прави.

Бяха разгледали само няколко книги, но имаше още доста. Някак си обаче сякаш знаеше, че няма да намерят това, което търсят в тези книги. Джони явно също мислеше като него, защото след миг каза: