Животът на Дойонг е на път да се промени драстично.
Какво ще се случи щом двамата с Джехьон се изгубят в Хонг Конг и влязат в един магазин за сувенири.
Дали всичко ще си остане както преди или един от двамата ще излезе от там... променен.
Двамата със Сиченг приготвяха противоотварата, в задната стая на магазина, където явно бе предназначено за приготвяне на отвари.
- Защото ме изнерви.
- Джехьон?
- Чернокосия му приятел трябва да ми е благодарен, знаеш ли? - засмя се Сиченг.
- Какво имаш предвид?
- Както и да е. Но не съм направил нищо лошо. - Сиченг взе съда с отварата и го остави на шкафа. - Готово е.
Юта се приближи гледайки го сериозно.
- Каква е магията?
- Със сигурност не е тази, за която ми разказа.
- Ами? Очевидно е някаква любовна отвара.
- Не бих я нарекъл така. - Сиченг се подсмихна самодоволно. - Отиди и ги извикай, време е да разваля магията.
Юта се намръщи, но направи казаното. После щеше отново да разпита Сиченг, за магията. Просто трябваше да разбере каква е, а и предполагаше че Дойонг ще иска да знае също.
Скоро всички се събраха в стая. Сиченг издърпа Джехьон напред, така че стоеше на разстояние от другите.
- Искам само да предопредя, че след това няма да помни нищо от случилото се под въздействие на магията. - каза той гледайки право към Дойонг, така сякаш се опитваше да му намекне нещо.
Дойонг извъртя глава настрани решавайки да го игнорира. Може би така щеше да е по-добре. Джехьон нямаше да помни нищо и щяха да продължат с живота си сякаш това никога не се бе случвало.
Сиченг взе отварата и извърши същото действие като това от деня когато го прокълна, единственото различно бе заклинанието. За няколко минути Джехьон стоя без да помръдва, а в следващия миг очите му бавно се затвориха и се строполи на пода.
- Джехьон! - Дойонг веднага се втурна към него. - Какво му направи!?
- Развалих магията. - Сиченг каза отекчено. - Недей да мрънкаш, всеки момент ще се събуди.
И така и стана. Джехьон разтвори очи и започна да се оглежда наоколо. Погледа му веднага фокусира Дойонг, който седеше на пода до него. Джехьон се намръщи и се изправи в седнало положение. Обърна се назад и видя Джони, Джънгу и някакви други, които изобщо не бе виждал до сега. Насочи вниманието си отново към Дойонг.
- Къде по дяволите сме!? - извика той.
- Ами...
- Тоя е откачалника от магазина за сувенири. - Джехьон посочи към Сиченг, който извъртя, очи. - Чакай, ние да не сме в магазина? Нали си тръгнахме? Дойонг какво става? И защо Джони е тук? Не знаех, че и той е дошъл?
- Джехьон, успокой се. - Дойонг хвана ръката му и му помогна да се изправи. - Подхлъзна се и падна преди да успеем да си тръгнем. Загуби съзнание и Сиченг ни помогна.
Джехьон кимна бавно с глава.
- Дже, какво мислиш за Дойонг? - обади се Джони, искайки да се увери.
- Дойонг? - Джехьон погледна объркано. - Не знам. Какво мога да мисля за най-добрия си приятел?
Дойонг прехапа долната си устна и погледна надолу. Да, вече всичко бе нормално.
Юта се приближи към Сиченг, който имаше доста странна усмивка.
- Кажи ми каква е магията! - настоя японеца, гледайки убийствено към другия магьосник.
- Нали ти казах, че Дойонг трябва да ми е благодарен?
- Давай направо Сиченг! - каза през зъби Юта, вече губейки търпение.
- Добре де...
~~~
Ups! Gambar ini tidak mengikuti Pedoman Konten kami. Untuk melanjutkan publikasi, hapuslah gambar ini atau unggah gambar lain.
