Животът на Дойонг е на път да се промени драстично.
Какво ще се случи щом двамата с Джехьон се изгубят в Хонг Конг и влязат в един магазин за сувенири.
Дали всичко ще си остане както преди или един от двамата ще излезе от там... променен.
-Моля те, кажи ми, че не е този за който се сещам. - Джънгу го погледна изпитателно, но Джони само се засмя. - Не се смей! Нали не е той?!
Дойонг гледаше объркано ту към единия, ту към другия. За кого говореха?
- Виж, Джънгу нямаме друг избор! Той е единствения ни вариант.
- Винаги има и друго решение!
- Да, но ще отнеме кой знае колко време. А той със сигурност познава някой черен магьосник.
- За кого става въпрос? - попита Дойонг.
- За един от най-безкруполните вампири на света! - каза драматично Джънгу.
- Чак пък толкова. - Джони извъртя очи. - Всеки си избира как иска да живее. Той е решил, че ще се храни с хора.
- Да, но не само това е проблема. Него не го интересува абсолютно нищо.
- Ще се наложи обаче да се срещнем с него. Много добре знаеш, че ще ни помогне.
Джънгу въздъхна дълбоко и предпочете да си замълчи. Осъзнаваше, че е прав и колкото и отвратителен да беше онзи вампир щеше да им помогне без да се замисли.
- Сега предлагам, да тръгваме преди Лукас да е потрошил нещо. - каза Джони и след миг въпросното момче се провикна:
- Майната ви, нещастници! Пак ме обсъждате! Не си мислете, че не чув... Ауч! Проклети рафтове заставащи на пътя ми.
Джони поклати глава и погледна със съжаление към Джънгу.
- Не разбирам какво виждаш в него?
- Забавен е!
- За някой е забавен, за други е идиот. - каза Дойонг монотонно. - Аз съм от вторите.
- И двамата с Джони сте ужасни! - намръщи се Джънгу.
~~~
- Имам въпрос. - съобщи Лукас сядайки на дивана до Джони.
Джънгу и Дойонг седяха на фотьойлите от страни гледайки нещо по телевизията, докато Тейонг и Джехьон бяха в кухнята.
След като Джехьон съобщи, че ще направи вечеря само за себе си и Дойонг, Тейонг бе принуден да сготви за останалите.
- Слушам. - Джони извъртя очи.
- Като си вампир как така излизаш на слънце без да станеш на пепел.
- Мога да излизам на слънчева светлина след изгрева. Ако съм навън по време на изгрева тогава ще стана на пепел.
Лукас кимна бавно с глава, гледайки другия широко отворени очи. Мълчеше известно време, но след малко отново се обади.
- Джънгу, ти си магьосник нали?
- Да. - отговори другия, гледайки го объркано.
- Тогава ходил ли си в някакво магьосническо училище?
- Лукас, това не ти е Хари Потър! - каза Джони с досада.
- Значи не си ходил в специално училище? - попита Лукас разочарован.
- Не не съм. - засмя се Джънгу.
- Джони! - започна отново Лукас, карайки въпросното момче да изкара дълбока въздишка. - Ти се храниш с кръв, предполагам?
- Да.
- А убиваш ли хората, от които пиеш кръв.
- Аз, не пия от хора.
- Храниш се с животни нали?
- Това не ти е Здрач, Лукас! - извика Джони изнервен - Използвам кръвна плазма.
- Човек да не те попита нещо. Злобар такъв! - Лукас скръсти ръце и се тръшна назад.
~~~
К сожалению, это изображение не соответствует нашим правилам. Чтобы продолжить публикацию, пожалуйста, удалите изображение или загрузите другое.
