Животът на Дойонг е на път да се промени драстично.
Какво ще се случи щом двамата с Джехьон се изгубят в Хонг Конг и влязат в един магазин за сувенири.
Дали всичко ще си остане както преди или един от двамата ще излезе от там... променен.
След близо десет часа най-накрая успя и определено никога повече нямаше да се занимава със създаване на противоотвара толкова трудна и при това без лична изгода. Защо изобщо се съгласи... А да, заради Тен.
Не, че Юта някога би си признал, но той му беше слабо място. Просто не можеше да му отказва... за обсолютно нищо. Което сега го караше да се сеща за една вечер в Банкок преди няколко години. Да тогава беше доста забавно.
- Надявам се аз да съм причина за тази усмивка. - гласът на Тен го извади от мислите му.
- Ще ти се!
- Ммм, да. Вярно е. - засмя се вампирът и се приближи към нищо неподозиращия Юта, притискайки гърба му към шкафа.
- Тен! Какво си мислиш, че правиш!? - Юта се опита да звучи ядосан и да прикрие това, че всъщност близостта на другия му бе приятна.
- Мисля да те целуна.
И преди японеца да има възможността да направи каквото и да е било, Тен скъси разстоянието между лицата им поглъщайки устните му. На Юта му трябваха само няколко секунди, за да спре с протестите си и да отвърне на целувката, разтапяйки се в прегръдките му.
Юта обви ръце около раменете му притискайки тялото си в неговото. Тен го хвана здраво за кръста повдигайки го, за да седне на шкафа, без да прекъсва целувката.
- Кажи ми Юта. - прошепна Тен срещу устните му. - С кой си имал връзка, до колкото ми е известно при последната ни среща каза, че не искаш да се обвързваш.
- Ще убия Хечан, че го спомена. - намръщи се Юта. - Казах го защото мислех, че не искаш да сме заедно.
Тен извъртя очи.
- И преди съм ти го казвал, ще го повторя и сега. Не мисли не ти се отдава.
Юта присви очи и ущипа тайландецът по ръката, при което той изохка, но се засмя.
- Задник!
- Хей, шегувах се. - Тен се приближи и отново го целуна.
- Хечан. - започна Юта бутайки Тен настрани от себе си. - Искаш ли да кажа на онзи Кларк, че го харесваш.
- Името му е Марк. И не го харесвам!
- Да, да. Извикай останалите. Отварата е готова.
~~~
- Добре, сега Джехьон да пристъпи напред. - нареди Юта държейки в лявата си ръка епроветка с част от отварата, а в дясната книгата от която щеше да прочете заклинанието.
Джехьон се намръщи, но пристъпи напред. Само след миг, Юта изля епроветката върху главата му.
- Мамка му! - извика Джехьон избърсвайки течността от очите си.
Юта започна да произнася заклинанието. Щом приключи, в стаята настъпи мълчание.
- Е? Проработи ли? - попита Джони.
- Би трябвало. Нека проверим. - Юта насочи поглед към момчето пред себе си. - Джехьон как се чувстваш?
- Като изключим, че ми изля тая смрадлива течност, може да се каже че съм добре. - той се намръщи. - Какво си сложил вътре, по дяволите!?
- Май вече всичко е наред. - зарадва се Тейонг и потупа Дойонг по рамото, който гледаше безизразно.
Дойонг не знаеше как се чувства. Предполагаше, че е щастлив... Нали? В смисъл така трябва, все пак това бе нещото, което искаше от доста време. Всичко да е както преди. Джехьон да не му повтаря, че го обича, да спре да го прегръща и да се опитва да го целува. Защо сега се чувстваше толкова зле, сякаш някой го бе удрял в стомаха и сега не можеше да си поеме дъх.
- Джехьон какво мислиш за Дойонг? - попита го Тен.
Джехьон се обърна поглеждайки към чернокосия и се усмихна.
- Обичам го. - той се хвърли във обятията на Дойонг прегръщайки го силно.
- Какво! - извика Юта.
- Това не е истина. - Джънгу гледаше объркано.
- Нали трябваше да проработи! - ядоса се Джони.
- Да, освен... - Юта замълча обмисляйки случилото се. - Освен ако проклятието не е друго.
~~~
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
