Животът на Дойонг е на път да се промени драстично.
Какво ще се случи щом двамата с Джехьон се изгубят в Хонг Конг и влязат в един магазин за сувенири.
Дали всичко ще си остане както преди или един от двамата ще излезе от там... променен.
- Дойонгиии, събудил си се! - Джехьон заподскача към него и го прегърна през кръста. - Липсваше ми!
Дойонг го бутна от себе си и го погледна въпросително.
- Джехьон... Добре ли си?
- Толкова си сладък, когато се притесняваш за мен. - Джехьон се засмя и го целуна по бузата карайки другото момче да подскочи от изненада.
- Защо ме целуна!? Какво ти става!?
- Не задавай тъпи въпроси, Дойонги! Правих ти палачинки...
- Да, много са вкусни! - Лукас го прекъсна докато се опитваше да натика половин палачинка в устата си.
Джехьон се обърна и погледна към него с ужас.
- Как смееш да ядеш палачинките на моя Дойонги, мързелив глупако! Не можеш ли сам да си сготвиш!?
- Твой ли! - извика Дойонг хващайки се за главата. - Не съм твой!
- Ти си само мой. Никой друг не може да те докосва освен мен. - Джехьон го прегърна и се усмихна влюбено. - Обичам те.
Дойонг го избута на страни. Какво по дяволите се случваше с най-добрия му приятел? Да не би на му кроеше някакъв номер? Какво му ставаше?
Няколко минути по-късно всички се намираха в хола. Джехьон беше накарал Дойонг да седне в скута му въпреки протестите на другото момче.
Джехьон го държеше здраво през кръста и беше облегнал глава на рамото му. Дойонг се опитваше да се измъкне, но Джехьон бе по-силен от него, а и по всичко личеше, че нямаше намерение да го пусне.
- Защо се държиш така, да не ни кроиш някакъв номер? - Тейонг крачеше напред-назад и се опитваше да осмисли случващото се. Изглежда, че единственото удачно обяснение за момента бе, че това трябваше да е номер.
- Не! - Джехьон се намръщи и отново се сгуши в Дойонг.
- По дяволите Джехьон! - Дойонг започваше да се ядосва. - Защо изведнъж се държиш така и ми казваш, че ме обичаш. Стига вече, изобщо не е смешно.
Джехьон бутна Дойонг настрани така, че сега седеше до него и го погледна в очите.
- Защото те обичам.
-Стига вече! - извика Тейонг. - Стига шеги, нямаме време след четири часа е полетът ни обратно за Корея. Нямаме време за твоите глупости.
- Любовта ми към Дойонг не е глупост! - възрази Джехьон. - Знам какво искаш. Искаш да оставя Дойонг, за да може да бъдеш с него. Но това няма да се случи! Дойонги е само мой!
Джехьон обви ръцете си около врата му, а краката около кръста, опитвайки се нагледно да покаже на Тейонг, че само той можеше да се доближава до Дойонг.
- Джехьон! - въздъхна Дойонг.
- Да любими.
Дойонг затвори очи, опитвайки се да се успокои.
- Махни се от мен!
~~~
Всички успяха да пристигнат на време на летището и сега се настаняваха в самолета.
- Има проблем! - извика Джехьон насочвайки вниманието на момчетата към себе си.
- Какво има? - попита Джънгу.
- Виж номера на мястото на самолетния билет. Това означава, че няма да седя до Дойонги!
Дойонг извъртя очи и седна на седалката. Кога Джехьон смяташе да престане с глупостите?
- Ще сядаме заедно. - каза Лукас, когато погледна към билета му.
- Кой ще седи до Дойонги! - попита Джехьон.
- Аз... - измънка под носа си Джънгу.
Джехьон издърпа билета от ръката му и му подаде своя, след това се настани до Дойонг.
- Това ще бъде дълъг полет. - Въздъхна Дойонг и облегна глава на ръката си.
- Всъщност полета не е толкова дълъг само около три часа и десен минути. - обади се Лукас.
- Нямах това в предвид като казах, че ще е дълъг полет. - каза през зъби Дойонг.
Той затвори очи и реши да се опита да поспи. Надяваше се че щом се събуди всичко ще е наред и Джехьон ще е спрял да се държи странно.
~~~
Oups ! Cette image n'est pas conforme à nos directives de contenu. Afin de continuer la publication, veuillez la retirer ou mettre en ligne une autre image.
