Животът на Дойонг е на път да се промени драстично.
Какво ще се случи щом двамата с Джехьон се изгубят в Хонг Конг и влязат в един магазин за сувенири.
Дали всичко ще си остане както преди или един от двамата ще излезе от там... променен.
- Къде по дяволите сме?! - извика изнервен Тейонг.
- Въпроса ти е абсолютно излишен. - Тен каза спокойно сочейки към надписите по магазините. - Очевидно е, че сме в Япония.
- Ще перефразирам. Защо по дяволите сме в Япония?!
- Още един тъп въпрос. - каза Тен под носа си. - Няколко пъти повторих, че тук е този, който ще ни помогне. Започваш да ме разочароваш Тейонг, мислех те за по-умен.
Тейонг изгледа вампира убийствено и точно когато щеше да му срита задника ( буквално ) Джони обви ръка около раменете му и го придърпа към себе си.
- Стига да се върнем до сряда всичко ще е наред. - обади се Дойонг.
- Днес е понеделник, според теб ще успеем ли до сряда! - извика Тейонг срещу чернокосия, който се намръщи.
- Тейонг, нещастнико! Недей да викаш на моя Дойонг. - извика обратно Джехьон, при което Дойонг се усмихна.
Но се усмихна не защото Джехьон го нарече негов, а защото го защити... нали? Те са приятели, нормално е да се защитават.
- Добре, да спрем да се караме. - Джони се намеси прекратявайки идващата караница. - Нека да отидем да ядем нещо и след това ще продължим с това, за което дойдохме.
Всички се съгласиха.
- Чакайте, някой да говори японски? - зачуди се Лукас. - Как ще си поръчаме храна?
- Не се притеснявайте. Аз говоря перфектно английски, защото съм живял четири години в Америка. - Джехьон пристъпи уверено напред и тръгна надолу по тротоара.
- Добре че ни каза не знаехме. - каза съркастично Тейонг и тръгна надолу след него, заедно с другите.
Джони дръпна Дойонг и двамата забавиха темпото вървейки малко зад другите.
- Какво става напоследък? - попита Джони почти шепнейки, за да бъде сигурен, че Джехьон няма да чуе.
- Какво имаш предвид?
- Ами не знам, замисли се. - Джони извъртя очи. - С Джехьон се гушкате на дивана, после спиш при него...
- Нали ми казахте да съм мил и да не го отблъсквам!
- Да, но ти му се натискаш в ръцете, Дойонг!
- Моля?!
- Виж ако изпитваш...
- Не! - прекъсна го Дойонг. - Просто не искам да го нараня и да ме намрази. Нямам търпение да развалим глупавото проклятие!
Дойонг тръгна напред игнорирайки Джони.
~~~
- Стигнахме ли? - попита Лукас за трийсти път през последния половин час.
-Кажи го още веднъж и ще ти изпия всичката кръв! - извика Тен изнервено.
- Хей, не ме заплашвай!
Никой не обърна внимание на Лукас, всички просто продължиха да вървят тихо.
- Тоя ме заплаши, защо нищо не казвате?!
- Може да не изглежда опасен, но ако реши ще ни убие всичките за части от секундата. - отговори Джони монотонно без желание.
Очите на Лукас се разшириха чувайки думите на другия. Той пристъпи назад и се скри зад Джънгу.
- Какво е това място? - зачуди се Тейонг виждайки огромна ексцентрично построена къща.
- Пристигнахме. - Тен тръгна към огромната входна врата следван от останалите.
Почука на вратата , тъй като не видя звънец. Минаха няколко минути, но никой не отвори.
- Да не сме объркали мястото? - предположи Джони.
- Не! - намръщи се Тен и почука още веднъж, но по-силно и продължително.
Отново нищо.
Тен започваше да губи търпение. Сви пръстите си в юмрук и започна да блъска по вратата.
- Знам, че си тук! - извика той. - Няма да се махна докато не отвориш!
След няколко минути вратата рязко се отвори откривайки пред тях момче, което гледаше убийствено към Тен.
- Юта! - Тен се усмихна. - Липсваше ми.
~~~
Ups! Gambar ini tidak mengikuti Pedoman Konten kami. Untuk melanjutkan publikasi, hapuslah gambar ini atau unggah gambar lain.
