Pretty girl is typing... [k.nj+k.sj] [✔]

05

Джин отдавна се бе прибрал в дома си. Брюнетът крачеше наляво-надясно в стаята си, обмисляйки случилото се. Бе сключил сделка. И то не с кой да е, а с Ким Намджун. Това бе все едно да сключиш сделка с дявола. Джин удари с ръце матрака на леглото си, като изобщо не очакваше да се вдигне прах. Сокджин се закашля и премижа, като ядно свали очилата от лицето си.

- Мамка му, точно ги бях почистил.

- Джине, какво по дяволите се е случвало тук? Ще се задуша! Не ми казвай, че отново страхливия ти задник се е докопал до спрея против комари. - Юна скръсти ръце пред гърдите си и погледна брат си с присвити очи.

От своя страна, Ким Сокджин се посъвзе и веднага си лепна една широка усмивка на лицето.

- Хейй, сестричкее. Радвам се да те видяя. Дай ми прегръдка. Липсваше ми! - Джин прегърна сестра си, а момичето само го погледна недоумяващо.

- Джин, какво ти става? Минаха само няколко часа, откакто говорихме в класната ти стая.

- Знамм, знам. - замрънка брюнетът и стисна Юна по-силно в прегръдката си. - Но все пак ми липсваше. Между другото... казвал ли съм ти, че си любимата ми сестра?

- Аз съм единствената ти сестра, розов задник такъв! - момичето хвана брат си за раменете, като буквално го отскубна от себе си и му хвърли преценяващ поглед. - Искаш нещо, нали? Казвай.

- Ами.. аз се чудех... - поде Джин, но Юна го прекъсна.

- Ако ще ме молиш да ти позволя да използваш розовия ми шампоан, забрави.

Настъпи кратко мълчание.

- Това също. Но за това не бих искал позволението ти. - Джин прочисти гърлото си. - Чудех се... дали мога да дам номера ти на едно момче? - попита с надежда момчето.

- На кое момче?

- От класа ми е. - добави брюнетът.

- Не. - отсече категорично сестра му.

- О, хайде де. Защо не? Ще се запознаете, а и кой знае? Може да се вържете заедно и да не си умреш сама. Накъдето е тръгнало..

- Сокджин. Първо, няма да се запознавам с никой от класа ти, защото всички в него са умствено изостанали, а в това число и ти. Второ, имам си гадже.

- Но съм сигурен, че ще си паснете именно затова. Чакай.. - Джин прекара отново думите на сестра си през мозъка си. - Ти и гадже?

- Да. Толкова невероятно ли ти звучи?

- Доста. Чудя се как те търпи. - Джин загриза вътрешната страна на бузата си. Ами сега? - И кое е горкото момче?

- Също е в дванадесети клас, но е от друго училище. Стига ти толкова информация. Закъснявам за срещата си. - с тези си думи Юна се врътна и напусна стаята на брюнета.

Джин се тръшна обратно на леглото си, забивайки глава в меката си възглавница.

- Какво ще правя сега? - започна с мрънкането си Ким. - Искам да съм в тази групичка, а Юна изобщо не ми съдейства. Това бе единственият начин да се отърва от тормоз до края на... училищният ми живот, което на практика е една година, но за една година може да се случат доста неща. Като да умра например.

Джин заподсмърча и започна да се върти в леглото си, докато не го осени идея и не се изправи.

- Ами... ако все пак сестра ми му пише? - дяволита усмивка изгря на лицето на Сокджин, като след това момчето отвори нощното си шкафче, откъдето измъкна стария си телефон. Включи го и усмивката му стана по-широка. Бе оставил старата си карта вътре, ако се случеше нещо с настоящия му телефон.

- Ще дам този номер на Намджун. - Джин сви рамене. - Какво ли може да се обърка?

------------------------------------------

TheBabeJustice 🌻