58

528 126 4
                                    

Намджун:
Юна, можеш ли да ми кажеш как е Джин? Притеснявам се.

Юна:
Как мислиш, че е, Намджун?

Намджун:
Казал ли ти е?

Юна:
Каза ми, да. Не го очаквах от теб.

Намджун:
Не бях виновен. И двамата се напихме.

Юна:
Брат ми ли е виновен, че ти не можеш:

1) Да осмириш това нещо в гащите си?

2) Да поемаш отговорност за действията си след това?

Намджун:
Не мислех, че е добре да говорим за това, при положение, че и той не изглеждаше сякаш искаше да поговорим и да измислим, какво да правим занапред.

Юна:
Но си сметнал, че е добре да му кажеш неща, които ще го наранят. Къде е логиката ти, Намджун?

Намджун:
А, какво да му кажа?!
"Нека не забравяме и да продължим приятелството си ей така."? При положение, че знам, как ще започне да ме отбягва.

Юна:
Не, Намджун, но можеше да осмислиш думите си, преди да ги изречеш на глас. Защото това, което си казал на брат ми страшно го е наранило.

Намджун:
Сякаш, че аз не се чувствам ужасно, че това стана и го нараних, още преди да му кажа всичко това?

Юна:
Не говоря за шибания секс, Намджун. Говоря за това как си омаловажил девствеността на брат ми.

Намджун:
Просто, казах нещо, с което да се опитам да направя нящата да не изглеждат толкова зле. Не съм искал да е омаловажам.

Юна:
Точно затова ти казах, че е хубаво да осмисляш думите си преди да ги изричаш гласно.

Намджун:
Ти пък много знаеш. Като някога си на мое място, тогава ми говори. Просто исках да знам, как е. Не да се карам с теб. Няма да ви притеснявам повече. Чао.

------------------------------------------

TheBabeJustice 🌻

Pretty girl is typing... [k.nj+k.sj] [✔]Where stories live. Discover now