Pretty girl is typing... [k.nj+k.sj] [✔]

36

Учебните занятия през поредния петък, бяха приключили.

Тримата приятели, седяха на чина на Намджун и си говореха, преди всеки един да отпраши за дома си.

- Предлагам, тази вечер да излезем. - заговори Намджун. - Отдавна не сме имали мъжка вечер.

- Съгласен съм с теб. - подкрепи го Джин.

- Аз, няма да мога днес. - съобщи Мин.

- Както и аз. - добави Хосок.

- И защо?

- Ам...ами...такова....налага ми се да поуча по - добре по история. Иначе, нашите ще ми вземат телефона. - обясни Юнги.

- А, на мен...на мен...мен...ми се налага да гледам баба си. Горката жена е в критично състояние...наистина критично...страшно критично. - говореше Чонг.

- Ахаа... - добавиха невярващо другите две момчета.

- Да, както и да е. Ще вървим.

Юнги и Хосок напуснаха стаята, а Джун започна да си удря леки шамарчета, докато мънкаше, уж мислейки.

Джин го изгледа странно.

- Какви ги вършиш по дяволите? - попита бонбоненото момче.

- Мисля. Все пак тук има нещо гнило.

- И какво е гнилото? - Джин нарами раницата си и седна на чина до този на Джун, чакайки русокосият да събере нещата си.

- Бабата на Хосок не умря ли преди година? - задъвка русокосото момче от своя страна устната си.

- Питаш грешния човек. Аз се познавам с него едва от няколко месеца.

- Вярно. Та.. както и да е. Баба му почина преди година. - Джун хвана брадичката си замислено. - И съм сигурен, че той беше щастлив от това.

- Как така човек ще е щастлив, че негов близък е умрял? - Сокджин повдигна вежди в почуда.

- Ами.. Хосок се радваше, че баба му отива на по-добро място. Кой знае? Сега женицата може да си ходи с проходилката из райските градини и малките си ангелски крилца и ореол..

- Намджуне. - Сокджин примига. - Какво точно си ял?

- Нищо. Карах я на фотосинтеза.

- Ии.. - Сокджин продължи. - Какво по-точно смяташ, че се случва?

- Това, че може би Хосок и Юнги от приятели са се превърнали в повече от приятели. - при думите на Намджун, Сокджин се шокира.