Pretty girl is typing... [k.nj+k.sj] [✔]

56

Розовата глава се подаваша  изпод сините завивки. Размърда се, като след това лениво се надигна и сънената физиономия на Сокджин бе наяве. Джин се огледа неадекватно из стаята, в която се намираше, като в последствие осъзна, че не бе неговата. Паникьосано, розовокосото момче бе напът да подскочи, но нещо тежко го притискаше към матрака.

Откривайки, че чужда ръка го бе прегърнала през кръста, очите на Сокджин се уголемиха, като след това и погледнаха надолу, само за да може Джин да срещне собственото си голо тяло с очи.

Погледът му след това се измести към тялото лежащо голо до него, което всъщност се оказа това на Намджун.

- Какво, по дяволите..? Не може да сме.. - Сокджин повдигна завивката и изпищя. - Господи, направили сме го!

Заради силните писъци на другото момче, Намджун се събуди и изправи в седнало положение, като почеса главата си леко.

- Какво се случва? - отвори едното си око и погледна към Джин. - Какво става...и защо си гол?

- Аз се питам същото за теб, Намджун. - изписка Джин, гласа му повишавайки се с няколко октави.

Джун се огледа и след това му светна. В главата му се завъртяха случките от предишната вечер.

- Какво е станало снощи? - направи се, че не знаеше.

Джин се опита да се сети, като щом спомените от миналата вечер нахлуха в главата му, бузите му моментално поруменяха.

- Т-ти.. аз.. ние.. тук. - запелтечи Сокджин. - Господи, какво направихме..

- Явно сме спали заедно. - въздъхна. - Виж, може би, ще е по-добре да забравим за това. - предложи Джун, дори да не му се искаше да забрави, но тази случка му се струваше малко неправилна, въпреки че показваше истинските чувства на Ким, които може би той малко бе осъзнал.

- Д-да забравим? - попита невярващо Джин. - Намджун. Ти знаеш ли какво всъщност си направил снощи?

- Парти, после се напих и по грешка спах с теб. - отговори. - За което съжалявам, защото знам, че и на теб не ти е много приятен този факт.

- Освен, че спа с мен.. - започна с тих глас Джин - .. ти отне също и девствеността ми. Осъзнаваш ли го?

- Мамка му. - изпсува Джун и потърка слепоочието си. - Съжалявам, Джине. Но...мога да ти кажа това, че не всеки човек се разделя с девствеността си по най-романтичния си начин. Ето, като например аз. Правеше ми се секс, отидох в бар, напих се и спах с някого. Дори да е едно от най-важните неща в живота на човек, не винаги се разделяш с него, както подобава.

- Това трябваше да ме успокои някак ли? - вдигна едната си вежда саркастично Сокджин.

- И аз не знам. Просто...не искам да се чувстваш твърде гадно Джине.

- Добре, Намджуне. - въздъхна Джин, изправяйки се бавно от матрака, карайки го да изскърца. - Нека забравим за тази нощ. Щом желаеш.. нищо не се е случвало. - Сокджин се опита да задържи бента, крепящ го да не се разпадне, като започна да обира дрехите си от пода, обличайки ги след това.

Русокосият младеж, видя че приятелят му се приготвя да си тръгва.

- Искаш ли да те изпратя до вас?

- Няма нужда. - размаха лежерно с ръце във въздуха Сокджин. - Имам нуждата да повървя сам.

- Добре тогава.

Двамата се облякоха в неловка тишина, без да се поглеждат. Щом бяха готови, Намджун изпрати Джин до вратата

Розовокосото момче извървя целия път обратно до дома си с приведена глава, сдържайки напиращите в очите му сълзи. Чувстваше се.. захвърлен? Вероятно тази дума е правилна, за да опише мислите му в този момент.

Вече у дома, Сокджин се качи право в стаята си. Домът бе пуст и мрачен. На Джин не му се налагаше да крие нищо повече.

Розовата глава легна на леглото си, като се сви на топче. Сенките в стаята само правеха атмосферата още по-потискаща. Сокджин заплака тихо в тишината, като продължи през по-голямата част от деня, докато накрая не се унесе в сън, уморен от плача си.

------------------------------------------

TheBabeJustice 🌻