Pretty girl is typing... [k.nj+k.sj] [✔]

20

- Намджуун. - измрънка за пореден път Сокджин, провесил глава през ръба на леглото си.

Двете момчета бяха легнали върху розовите завивки и зяпаха тавана на стаята, понеже си нямаха друга работа.

- Кажи, Джине. - Намджун въздъхна тихо. - Какво е този път?

- Скучно ми е.

- И какво се очаква да направя? - русокосият изпъшка и се претърколи по корем.

- Хайде да правим нещо. - Джин се изправи в седнало положение, като лицето му бе доста почервеняло, заради това, че бе провесил главата си.

- Нека излезем навън. - предложи Джун.

- И какво ще правим като излезем навън?

- Ще се разхождаме. Какво друго? - Джун попита, като също се изправи.

- Да се разхождаш е тъпо.

- Добре, господин претенциозен задник. Тогава можем.. - Ким се замисли за момент - .. да играем на нещо.

- Например? - Сокджин повдигна вежда.

- Футбол.

- С два леви крака съм. - поклати главата си брюнетът.

- Волейбол?

- Момичетата, предимно играят волейбол. Да ти приличам на момиче?

- Всъщност, да. - каза под носа си Намджун, но Джин все пак го чу.

- Млъкни. Беше реторичен въпрос.

- Баскетбол. Последно предложение. - предаде се Джун.

- Това мога да го понеса.

***

- Не мога да повярвам, че дори топката за баскетбол, която имаш е розова. Колко точно вманиачен си?

- Топката не е моя. - поклати глава Сокджин. - На Юна е.

- Ебаваш се.

- Напротив.

- Почакай. - Намджун започна да се взира преценяващо в баскетболната топката, като  след това започна и да я върти в ръцете си. Доближи лицето си до нея и започна да я души, спечелвайки си отвратен поглед от страна на Джин. - Нейна е. Не, чакай. Още малко. - продължи да души топката. - Да. Нейна е.

- И после аз съм бил маниак. - подсмихна се Джин.

Двете момчета вече бяха достигнали дестинацията си, а именно близкото училище, в което вече никой не ходеше, поради простата причина, че бе изоставено. От друга страна баскетболните игрища бяха в изненадващо добро състояние.

- Е? Какви са правилата? - Джин изпука пръстите на ръцете си и заизвива врата си, правейки малка разгрявка.

- Ще вкарваме кошове, като този, успял да вкара повече, печели. Играем, докато не отбележим двадесет коша. - разясни Намджун.

- Готов ли си да ти видя сметката? - усмихна се мазно Сокджин.

- Щях да бъда готов, ако имаше и малък шанс срещу мен.

- Да се обзаложим?

- Хубаво. - въздъхна русокосото момче. - Ако аз спечеля, ще ми сготвиш.

- Добре. - съгласи се Джин. - Но ако аз спечеля, ще ми кажеш защо си се отказал от готварството.

- Съгласен.

- Тогава имаме сделка. - каза Сокджин, грабвайки топката от ръцете на Джун и започвайки да дриблира с нея.

За нещастие на Намджун, Джин се справяше доста добре и дори водеше в резултата. Оставаше му само една точка и това никак не се харесваше на русокосия, докато на Намджун не му достигаха две.
Топката обаче бе в неговите ръце и ако вкараше, можеше да бие Сокджин и да му натрие носа.

Намджун погледна към Джин, който бе застанал пред него, след това към баскетболния кош и хвърли топката, която обаче бе отблъсната от ръцете на Сокджин. Брюнетът бе скочил доста високо и когато се осъзна затвори очите си, очаквайки удара на тялото си със земята, но такъв не последва.

Когато Джин отвори очи отново, видя изненаданото лице на Джун на милиметри от своето. Сърцето му по незнайна причина забърза ритъма си, а дланите му изтръпнаха.

- Ъм.. ще станеш ли от мен? - гласът на Намджун изкара брюнета от транса, в който бе попаднал.

- Д-да. - Сокджин се изправи като попарен от русокосото момче и побягна. Бе прекалено засрамен, за да остане.

- Къде отиваш? - подвикна Намджун.

- У дома. Забравих, че имам да свърша нещо. Ще се видим утре в училище.

Намджун изхъмка. Бе разочарован и едновременно доволен от ситуацията. Разочарован, защото му бе забавно в компанията на Джин и доволен, защото бе сигурен, че Джин щеше да забрави за облога.

------------------------------------------

TheBabeJustice 🌻