Pretty girl is typing... [k.nj+k.sj] [✔]

45

Сокджин спеше спокойно изпод меките завивки, доволен, че най-сетне можеше да си почине от изморителната за него седмица.

Но за съжаление на момчето с розовата коса, спокойният му сън не продължи дълго. Към близо три часа, рано сутринта, на вратата на дома на Ким се позвъня и то не веднъж, а цели петнадесет пъти. Петнадесет шибани пъти.

Юна, която също се бе събудила от дразнещото звънене се провикна от нейната си стая.

- Джине! - няма отговор. - Джинее! - пак нищо. - Ким Сокджин, стани да отвориш шибаната врата!

- Защо точно аз? Ти също си будна. Ти стани и отиди да отвориш.

- Не мога, идиот такъв. Нуждая се от съня си за красота, а и съм по-стара от теб. Вече кокалите ме болят.

- Да, да. - Джин вдигна маската си за сън от очите си, като така косата му се разроши, щръквайки във всички възможни посоки.

Момчето с бонбонената коса закрачи с босите си крачета по студения под, отправяйки се към вратата, на която продължаваше да се звъни.

Когато я отвори, пред очите му се показа тъпата физиономия на Намджун.

Джун държеше в едната си ръка голяма вилица, която се използваше за барбекю. А на едното й връхче, имаш забучено, малко пържено картофче.

- Виж, Джине. - русокосия младеж сложи вилицата пред лицето на розовокоското. - Направих това картофче, без да потрепна.

Окото на Сокджин започна да играе, наподобявайки лек тик.

- Намджун.

- Да, кажи Джине? - усмихна се широко момчето. - Гордееш ли се с мен?

- Да се горДЕЯ ЛИ? - повиши тон Джин. - ДА СЕ ГОРДЕЯ? Събуди ме в три часа сутринта, за да ми покажеш някакво шИБАНО КАРТОФЧЕ, КОЕТО Е ДОРИ ПО-МАЛКО ОТ КУТРЕТО МИ! - Сокджин каза всичко това на един дъх, след което се опита да се снабди отново с кислород.

Намджун се стресна и отскочи леко назад.

- Ама, Джине...стига де. Не е толкова зле. Просто исках да ти покажа своя прогреса.

- Не ми пука дали е зле или не. Ти прекъсна съня ми - Джин се приближи до Намджун, пронизвайки го със смъртоносния си поглед - само, за да ми покажеш този картоф.

- Да, за да ти покажа нещо голямо за мен. - измрънка Джун.

Джин въздъхна.

- Видях прогреса ти, браво. - ухили се престорено Джин. - А сега си тръгвай преди да ти избода очите с вилицата.

Намджун се натъжи леко и се обърна, за да си тръгне, но в същото време се изсипа буря.

- Ам, Джине...малко заваля и такова...може ли да остана?

- Ще спиш на дивана във всекидневната. - каза Джин, пърхайки с мигли.

Изведнъж една гръмотевици разкъса небето и Джун веднага затвори вратата.

Джин се сви в подножието на стълбите.

- З-знаеш ли, Намджун? В-всъщност размислих. Защо не се качиш горе?

- Ам, добре. - повдигна рамене Намджун и се качи горе с него.

Обаче преди да стигне до стаята, Джун се сети, че малкото картофче имаше нужда от легло.

Отиде до кухнята и го сложи в малка чинийка и след това го покри с една чаша, като капак и се качи.

Вече в стаята, розовокосото момче се шмугна обратно под завивките, този път завивайки се през глава. Намджун за момент намери това за наистина сладко.

Русокосото момче легна до свилия се в леглото Джин, обгръщайки тялото му с ръце. Ръцете му се промъкнаха под завивките и започнаха да галят меките розови коси на Джин, говорейки му успокоителни думи.

Джин, вече чувствайки се в безопасност, заспа почти веднага, а малко след това и Намджун.

***

- Не тичай по стълбите, Джине. Опасно е! - подвикваше след полудялото розовокосо момче, Намджун.

- Нещо гори! - Джин притича от всекидневната в кухнята, като се застопори на касата на вратата. Сестра му отново правеше опити да кулинарства.

- Добро утро момчета. Как спахте? - попита ги тя, изкарвайки готовите мъфини от формата за печене.

- Добре. - отговориха в един глас двамата Ким, като след това Намджун хвърли бърз поглед на чинийката, където трябваше да е захлупено малкото картофче. Само че там нямаше нищо.

Намджун видимо пребледня.

- Какво има, Намджун? Изглеждаш ми.. леко пребледнял. - попита Юна с разтревожен тон.

- Т-там.. - Джун посочи малката чинийка - ..имаше един картоф. Къде е?

- Изядох го. - изкикоти се Юна, карайки русокосото момче да изскимти.

- Прогресът ми... - измрънка Джун, цупейки устни.

- Много съжалявам. - Юна поднесе малките кексчета към двете момчета. - Мъфини?

- Да, благодаря. - Намджун взе едно от кексчетата, готов да си отхапе от него. Само че преди това да се случи, Сокджин го удари през ръцете.

- Не го яж.

------------------------------------------

TheBabeJustice 🌻