Pretty girl is typing... [k.nj+k.sj] [✔]

65

- Готов ли си? - вратата на боядисаната в черешов цвят стая леко се открехна, след което се отвори малко по-широко, колкото момичето с лилавите кичури, стоящо пред нея да успее да се прокрадне в нея, след което я и затвори.

- Да. - промълви тихо момчето с розовите коси, гледащо с тъга отражението си в голямото огледало. Тиха въздишка се отрони от напуканите му, подпухнали от плач устни, след което и младежът се изправи от мястото си, насочвайки празния си поглед към сестра си. - Да вървим, Юна.

- Сигурен ли си, Джини? - попита вече за хиляден път момичето, борейки се с порива да убие брат си с някоя от своите мечешки прегръдки.

- Чу майка ни. Дори и да не съм, нямам избор. Ако искам да го задържа ще се наложи да се изнеса, а аз няма къде да отида.

- Ако Хосок и Юн... - Джин поклати глава.

- Те имат свой живот. Интимен такъв, също. Не мога да им се натреса от нищото, Юна. - тънка усмивка се появи на лицето на розовокосото момче. - Всичко ще е наред. Да вървим.

Юна кимна и макар да не вярваше на думите на брат си, тя последва Джин, като скоро двамата излязоха от дома си, насочвайки се към клиниката, в която Джин имаше запазен час.

***

След дълги опити от страна на Намджун, да извади информация от устата на Хосок, за това къде Джин щеше да махне бебето, Чонг най-сетне се реши да каже, защото гаджето му го беше заплашило, че ще остане на сухо за повече от седмица.

Просто Хосок, беше дал обещание на Сокджин, да не казва на никого къде щеше да направи аборт.

Момчетата дълго вървяха към въпросната болнична сграда. А, щом бяха в нея се започна с претърсването.

Опитаха се да разберат, в коя стая щеше да бъде приет Сокджин, като се обърнаха към жената на рецепцията, но проблема беше, че жената не можеше да даде тази информация и затова прецени, че е по - добре да ги игнорира и да си продължи играта на пасианс.

Джун се ядоса и удари с юмрук по информационното бюро, като след това започна да се оглежда. Попадна на няколко табелки и разписания, на това кой кабинет къде се намираше и за какво беше предназначен.

Русото момче, започна да тича по етажите, като лудо, карайки приятелите му да го преследват и да се задъхват.