Pretty girl is typing... [k.nj+k.sj] [✔]

23

През целия ден, Намджун отбягваше Джин, поради простата причина, че не искаше да му сподели, защо се бе отказал от готвенето.

Просто за Джун, това беше малко по - лична тема, а розовелкото беше нов в групата им и му нямаше толкова голямо доверие, като на Юнги и Хосок.

Точно по същата причина, Намджун препускаше през училищните коридори, следван от Джин.

- Спри, ти... гад мръсна! - крещеше Сокджин, опитвайки се да настигне изненадващо бързият Намджун.

Бягането просто не беше неговия спорт.

- Просто спри най-сетне и ми кажи шибаната причина! Спечелих облога съвсем честно, имайки предвид, колко обичам да мамя в игри. - Джин бе започнал да пъшка от умора.

- Да не ти свършиха батериите? - извика Джун, забързвайки дори повече хода си, като не забрави да хвърли бегъл поглед на часовника около китката си.

Късметът бе на негова страна. Миг по-късно звънецът проехтя из цялата сграда, карайки и двете момчета да се застопорят на местата си.

- На химия! - Джун тръгна в обратната посока, подминавайки момчето с розовата коса.

- Ч-чакай малко. - Намджун вече се намираше в другия край на коридора. Или наистина обичаше да тича, или би дал всичко, само и само да избегне Джин и въпрсът му, който щеше да чуе вече за хиляден път за деня.

***

Намджун и Джин се намираха в час по химия. Учителката им, която беше вече на години и ѝ оставаше само още малко време докато се пенсионира, даде задача на всички да смесят няколко химикала, като им разясни точната последователност и ги предупреди да внимават.

- Още веднъж казвам за неразбралите. Намджун остави си телефона. Това трябва най - много на теб. - смъмри го учителката. - Първо добавяте това във виолетов цвят и чак след това добавяте и зелената телност в малката епруветка. Ясно?

Всички ученици дадоха знак с главите си, че са разбрали и се захванаха за работа. Една маса делеше Намджун и Джин, но това съвсем не бе достатъчно да спре розовокосото момче да му досажда.

Намджун бе сложил големите си прозрачни очила, предпазвайки очите си от химикалите. Сокджин сметна за добре, че да се промъкне до него и да му каже, че ще го чака отвън, за да поговорят.

- Няма да се измъкнеш. Ще те чакам отвън.

Епруветката се изплъзна измежду пръстите на Намджун, попадайки в съда с основния химикал. Сместта експлодира в лицето на русокосия, закривайки повърхността на прозрачните очила, които миг след това той свали, откривайки чистата област на очите си.

- Ким Намджун, веднага навън! - кресна учителката и посочи вратата, като Джун послушно след това си излезе и отиде да измие лицето си.

- Госпожо, госпожо! Искам до тоалетна. Ще се напишкам на стола. - започна да умолява учителката Сокджин, хапейки престорено долната си устна. - Обещавам, че няма да се бавя.

- Отивай. - каза с пренебрежителен поглед госпожата, продължавайки да наблюдава работещите двойки.

Сокджин ѝ благодари и също излезе от стаята, облягайки се до вратите на близките тоалетни, чакайки появята на Намджун. Когато русокосото момче се появи, вече с чисто лице, Сокджин се усмихна половинчато насреща му.

- Няма да се откажеш, нали? - въздъхна тихо Джун и пъхна ръце в джобовете си.

- Абсолютно не. Спечелих облога съвсем честно и очаквам наградата си.

Още една въздишка последва.

- Добре. - предаде се накрая Намджун. - Но нека говорим на по питие след училищните занятия.

Сокджин кимна и двете момчета се върнаха обратно в класната стая, воняща на какви ли не химикали.

------------------------------------------

TheBabeJustice 🌻