Pretty girl is typing... [k.nj+k.sj] [✔]

63

Намджун отвори вратата на малкия ресторант и се огледа, като накрая успя да намери масата, на която седяха приятелите му.

Щом стигна до мебела за хранене, преглътна притеснено, виждайки Джин и Юна там.

- За какво трябва да говорим? - попита русокосият младеж.

- Имам да ти кажа нещо важно. - промълви Джин, изправяйки се от мястото си. - Но предпочитам това да стане насаме. Имаш ли против?

- Добре. Нека седнем на друга маса. - каза Джун, като седна на маса, която се намираше на известно разстояние.

Джин също се настани на един от столовете и преглътна тежко.

- Имам да ти кажа някои неща. Ще започна с по-лекото, а ако издържиш него, то ще ти кажа и второто.

- Давай. Слушам те. - настани се по-удобно, като постави ръцете си на масата пред него и сплете пръстите си.

- През всичките тези месеци, пишейки си с Юна, пишеше всъщност на мен. Аз бях този зад образа. Не сестра ми. Тя бе в неведение за случващото се. - каза Джин, отказал се да увърта, защото имаше възможност мацаницата да стане дори по-голяма.

- К - как така? - попита неразбиращо момчето. - Не може да е истина...аз си пишех с Юна...

- Пишеше си с мен. Аз се постарах да поддържам образа, така че да не заподозреш нищичко. - измърмори тихо розовокосото момче.

- Как си могъл да го направиш?! Не те ли беше поне малко срам, че ме лъжеш или че си играеш с чувствата ми?! Че ме накара да ти повярвам и то и на "двете си личности"?! - Намджун определено беше ядосан.

- Съжалявам, Намджун.. - Джин наведе виновно главата си. - Аз просто исках приятели. Опитай се да ме разбереш. Не съм искал да направя нищо от това.

- Но го направи. Шибано го направи и го държеше в тайна толкова дълго време. Дори ме накара да те харесам, като повече от приятел и тотално да се объркам. - Джун вече викаше. - Не ми говори повече! Не искам да те виждам! - това бяха последните му думи, преди да си тръгне от ресторанта.

Сокджин замръзна на стола си. Не можа да помръдне и милиметър. Остана да седи на мястото си, оставяйки Намджун да си тръгне, без дори да му съобщи втората и по-важна новина.

Юна, видяла Намджун да напуска заведението, се бе втурнала веднага при брат си, предусетила, че нещата не са се развили по план. Ръцете й прегърнаха сякаш замръзналото, гледащо в една точка розовокосо момче.

- Какво стана, Джини? Отхвърли ли.. детето? Ах този.. - Юна щеше да настигне Намджун, но Джин постави ръката си върху нейната.

- Признах на Намджун, че не си е писал с теб, а с мен. До новината за бебето не се стигна.

Юнги и Хосок се изправиха от местата си и отидоха до другата маса.

- Какво се случи? - попита Юнги.

- Намджун си тръгна. - отбеляза очевидното Джин, като се изправи от мястото си, намятайки черния си шлифер върху раменете си.

- Но, защо си тръгна? Какво се случи? - попита Хосок.

- Няма значение. - Джин сложи, чантата, която бе взел със себе си отново на рамото си, като след това се обърна към сестра си. - Да вървим, Юна.

Двамата се прибраха у дома с мисълта, че всичко ще е наред, но уви не беше така. Прекрасната им майчица се беше прибрала. - Къде се губите, вие двамата? - попита жената.

- Никъде, майко. - реши да отговори на въпроса Юна, понеже брат й не изглеждаше да е в състояние да продума и думичка.

- Сокджине, защо изглеждаш така унил? Случило ли се е нещо? - повдигна вежда мащехата му.

- Да, майко. - реши да изплюе камъчето Джин. - И ще трябва да ти споделя за това, защото не засяга единствено мен и не трябва да проявявам егоизъм точно сега. - розовокосото момче зачопли една кожичка около палеца си. - Аз.. нося дете.

- Ти, какво?! - извика жената. - Какво си мислиш, че правиш, Сокджине?! Веднага отивай да го махаш. Веднага!

- Майко.. аз.. искам да задържа детето. - каза тихо Джин, свеждайки глава пред мащехата си.

- Няма да стане! При първа възможност ще го махнеш. Няма да ни излагаш така! - извика жената.

------------------------------------------

TheBabeJustice 🌻