Pretty girl is typing... [k.nj+k.sj] [✔]

29

Юна влезе в тъмната с дръпнати завеси стая на брат си, дочувайки подсмърчания.

- Не мога да повярвам, че се разболя заради това, че падна във фонтана и аз трябва да докосвам и изхвърлям кърпичките с отвратителните ти сополи.

- Дължиш ми поне това, имайки предвид, че изобщо не си направи труда да ми помогнеш! - Сокджин замери сестра си с вече използваната в ръката му кърпичка.

- Да, да. Както и да е. - Юна изхвърли салфетката и се върна при Джин. - Налага ми се да изляза. Ще се оправиш ли сам?

- Да, да. Шест съм. Здрав съм като... - последва кихане и нова серия сополи - .. като скала.

- Даа... виждам. И все пак ми се обади, ако се нуждаеш от нещо. Веднага ще се прибера.

- Добре, добре. - започна да маха с ръце Сокджин. - Хайде сега вън. Вън.

***

Междувременно, в училище Намджун, Хосок и Юнги, бяха в междучасие и се оглеждаха.

- Къде е розовата тиква? - попита Юнги.

- Нямам идея. Днес изобщо не се е мяркал. - каза Хосок.

- Може би, ще е добре да отида до тях и да видя, как е. Имам чувството, че го стреснах, онзи ден. - въздъхна Джун.

- Дааа, ще е добре да го посетиш. - каза с леко мазна усмивка Чонг, а Мин поклати глава, вече разбирайки накъде биеше другото момче.

- Мислиш ли? - обърна се към чернокосото момче Ким, поглеждайки го.

- Мхммм, дааа. Мисля го.

- Добре, ще го направя.

***

След училище Намджун седеше пред вратата на розовото момче. Звънна на звънеца и зачака.

В едната си ръка държеше торба, в която имаше отново нудъли, кенчета с кола и този път не бе забравил десерта за момчето.

Сокджин лежеше на леглото си. Бе му горещо и мързеливо. Клепачите му бяха лениви и Джин щеше да се унесе, ако не бе звъннал звънеца на входната врата.

Момчето се изправи, олюлявайки се, добра се по някакъв начин до вратата и я отвори, заставайки лице в лице с Намджун.

- Какво те води тук? - изграчи розовокосото момче.

- Какво по дяволите е станало с теб? - очите на Ким се разтвориха от изненада, докато оглеждаше момчето пред него, от глава до пети.