Pretty girl is typing... [k.nj+k.sj] [✔]

47

- Искаме да си сменим стаята! - извикаха Джин и Намджун, подпряни на рецепцията, привличайки множество любопитни погледи.

- Знам, че го повтаряме за трети път вече, но наистина се нуждаем от друга стая. - каза Джин една идея по-спокойно.

- Разбирам Ви. - въздъхна рецепционистката. - Но както казах.. няма какво да направя за вас, момчета. Нямаме свободни стаи. Всичко е или заето, или запазено. - момичето се замисли за момент. - Можете да опитате да смените стаята си с нечия друга, макар да се съмнявам, че ще се получи. Въпреки това ви пожелавам късмет. - насърчи ги момичето.

Намджун и Джин с наведени глави се заставиха да се върнат в стаята си. По пътя си обаче срещнаха Юнги и Хосок. По-точно ги хванаха да се натискат до стълбището.

Джин закри очи с едната си длан, докато Намджун само се прокашля, за да привлече вниманието на двете момчета. Разбира се, те не го отразиха.

- Господи, на публично място сте! Сдържайте се малко! - изписка Джин, скривайки се зад рамото на Намджун.

- Това стълбище почти не се използва. Вие сте единствените идиоти, решили да минат от тук. Случайно да сте чували за асансьор? - Юнги бе оставил Хосок, който леко бе нацупил устни, но все пак се налагаше да се откъснат един от друг за малко.

- Плюс, че е време за обяд. - добави Намджун, като очичките на Джин почти веднага светнаха.

Преди някой дори да бе мигнал, момчето с розовата коса отпраши към столовата на хотела.

Останалите последваха примера на Джин и също се насочиха към помещението, където се предлагаше храна и напълниха своите табли, сядайки след това до вече започналия да се храни Сокджин.

- Между другото, момчета. - поде Намджун, ровейки в храната си. - Понеже нашата стая с Джин е с едно легло се чудехме дали ако вашата е с две ще е възможно да ги сменим.

- Но, разбира се! - извика ентусиазирано Хосок, като с думите си си спечели настъпване от страна на Юнги.

- Бихме ви предоставили стаята ни, но е същата като вашата.

Светналите изражения на двамата Ким отново клюмнаха.

Момчетата се хранеха в тишина, докато Юнги не изсумтя и не бутна таблата си напред, отдалечавайки я от себе си.