Pretty girl is typing... [k.nj+k.sj] [✔]

64

Вечерта се лееше. Бавно и леко на тръни, поне за един от нашите герои.

- Юнги, мисля че знаеш, защо съм тук? - въздъхна Нам, като седна на верандата.

Мин също от своя страна въздъхна, разрошвайки и без това разбърканата си коса. - Всъщност не знам, Намджун. Така и не разбрах защо си тръгна от заведението вчера.

- Джин ми каза, че през цялото време, той е бил Юна. Писал ми е, сякаш е тя. Заради това си тръгнах. - момчето зарови лицето си в шепите си.

За Юнги, тази новина се отрази сравнително добре. Ако не друго, то успя да го разсъни. Мин потупа Намджун по рамото. - Намджун. - Юнги замлъкна за момент, преценявайки как да подбере думите си. - Вярно е, че Джин е допуснал грешка. Да, с постъпката си те е наранил. Да, излъгал те е. Но опита ли поне да го изслушаш и да разбереш защо го е направил?

- Хах, как се очакваше това да стане? Бях страшно ядосан и разтроен от всичко, което ми казах. Той стъпка доверието ми.

- Знам, Намджун. Знам. Гневът е замъглил здравия ти разум и си действал импулсивно. Но.. мисля, че трябваше да останеш и да чуеш всичко, което той имаше да ти каже.

- И какво още можеше да ми каже, м? Още лъжи? - засмя се саркастично.

- Не точно, Намджун. Мисля, че точно това, което е останало да ти каже също може да те свари неподготвен и да те шокира или пък да те направи щастлив, но със сигурност е самата истина.

- И какво е? Очевидно знаеш. Затова просто ми го кажи. Нека да спрем да увъртаме. - подкани го Намджун.

- Ти го пожела, Намджун. - Мин погледна русокосото момче пред себе си сериозно. - Джин чака дете, приятелю. И това дете е твое.

- М - моля?! - Джун седеше и гледаше синекоското с отворена уста. - Това...ш - шега ли е?

- Мислиш ли, че ще се шегувам с нещо подобно, Намджун? - скръсти ръце пред гърдите си Мин.

Намджун се отпусна назад, като се излегна на дървената веранда.

- Какво по дяволите...

- Не е негова вината, че не си си държал нещото в гащите. - реши да вметне Юнги, преди да продължи с по-тежките новини. - Но това не е всичко, Намджун.

- И сега, какво да правя? Такива неща му казах...няма да ми прости...мамка му! - изръмжа недоволно.

- Нещата все още могат да бъдат поправени, Намджун. Но Джин... - Юнги замлъкна.

- Какво за Джин? Какво има? - изправи се и го погледна притеснено.

- Тази сутрин чух Хоби да говори с някого по телефона. Оказа се именно розовата глава. Намджун... - синекосото момче преглътна буцата в гърлото си. - ...Джин смята да махне бебето.

- Какво?! - извика Намджун.

------------------------------------------

TheBabeJustice 🌻