Понеже телефонът на Намджун беше отнет до изтичането на учебните занятия, той нямаше друг избор, освен да спи или да мери съучениците си с хартиени топчета през останалите часове.
Щом учебните занятия приключиха, Намджун се изправи от чина си, протягайки се сънено. Джин от своя страна вече бе събрал нещата си и бе готов да напусне класната стая. Намджун обаче имаше други планове.
Русокосият застана на пътя на брюнета, карайки Джин да откъсне погледа си от върховете на обувките си и да го погледне. Намджун прочисти престорено гърлото си, след което се облегна с ръка на един от близките чинове.
- С Хосок и Юнги смятаме да излезем да се позабавляваме. Идваш ли?
Очите на Сокджин се разшириха.
- Аз ли? - брюнетът се посочи с показалеца си.
- Да. Ти спази своята част от сделката, така че вече е време аз да спазя своята. Всички малко по малко ще започнат да научават, че движиш с нас и така тормозът и обидите по твой адрес ще спрат. - Джун хвърли поглед на часовника около лявата си китка. - Та.. какво решаваш?
- Идвам.
***
Четирите момчета бяха избрали един закътан бар. Не блестеше външно като останалите, но пък за сметка на това алкохолът, който предлагаха бе добър.
- Четири шота соджу - провикна се Намджун, за да надвика музиката и барманът да успее да го чуе.
- Аз не пия. - каза тихо Сокджин.
- Ще се научиш. - изкиска се Хосок и взе шота си от ръцете на бармана, след което го вдигна за наздравица.
Дрънкането на стъкло отекна в ушите на четирите момчета, след което изпиха шотовете. Джин усети алкохола да прогаря гърлото му и се закашля, печелейки си още един кикот от Хосок и насмешливи гримаси от страна на Юнги и Намджун.
- Та, Сокджин. Вече си нов член на нашата скромна групичка. Редно е да те поразпитаме. Имаш ли си гадже, това-онова. Ако не, какви са ти предпочитанията? - Хосок задаваше въпрос след въпрос.
- Нямам си гадже. - отрони Джин и се намести неловко на стола си.
- А какво предпочиташ? - попита Хосок с половинчата усмивка на лице. - Котенца или кученца?
Сокджин се изправи от мястото си като попарен и нарами раницата си, оставяйки на барплота пари за шота си.
- Налага ми се да тръгвам. - каза единствено брюнетът.
Намджун, Хосок и Юнги се намръщиха, като Юнги заговори с обичайния си ленив глас.
- Толкова рано? Като смотаняците? Закъде се разбърза? Да не би да трябва да даваш отчет на мама и тате къде и с кого си бил? - изкиска се Юнги.
- Не, просто забравих, че имам да свърша нещо. - Джин нервно се почеса по тила. - Ще се видим утре.
Джин получи хъмкане от страна на трите момчета, след което напусна бара с бърза крачка. Истината бе, че обстановката и въпросите на Хосок му дойдоха в повече. С шумна въздишка, брюнетът се отправи към дома си.
------------------------------------------
VOUS LISEZ
Pretty girl is typing... [k.nj+k.sj] [✔]
NouvellesНамджун харесваше сестрата на Джин. Сестрата на Джин си имаше гадже. Джин просто искаше да е в групичката на Джун и затова му пишеше от името на сестра му. - Какво ли може да се обърка? - каза си Джин. Пиша историята с 🌻 @TheBabeJustice 🌻