Pretty girl is typing... [k.nj+k.sj] [✔]

30

Поредният училищен ден, отново почука на вратата.

Учениците ту влизаха в училищната сграда, ту излизаха. Учеха и не учаха. Всеки правеше това, което искаше или това, което ги караха, да правят.

Щом голямото междучасие настъпи, Намджун и Джин се качиха на третия етаж, на който се намираха шкафчетата на два единадесети класове и на четирите дванадесети.

Намджун носеше със себе си, голяма торба, в която имаше и не много малка кутия. Момчето вървеше и разтриваше едното си слепоочие, защото розовата тиква, вървяща до него не млъкваше.

- Намджууун! Намджуун! - продължи с мрънкането си Сокджин. - Наистина ти благодаря, че се грижеше за мен докато бях болен. Също така, че ми купи захарен памук. Обожавам захарен памук. Трябва да ти върна услугата. Също.. сигурен ли си, че заради прекараното с мен време не си прихванал настинката ми? - Сокджин постави ръката си на челото на Намджун, за да провери дали няма температура.

Джун седеше и го наблюдаваше странно. Но, някак си, дори да беше досаден, Ким не можеше да не се усмихне на момчето, защото изглеждаше наистина сладко. Махна ръката му и потупа рамото му.

- Няма за какво да ми благодариш. Също съм добре. Няма нужда да се притесняваш. - отиде до шкафчето на Юна и закачи дръжките на плика за малката ключалка на шкафчето. - А, сега Джине. Искам от теб да мълчиш и да се криеш с мен. - започна да го бута към стълбите, за да надничат иззад стената.

Когато вече двете момчета бяха зад стената, Сокджин сръчка Джун в ребрата с показалеца си.

- Пст, Джун. Какво остави на шкафчето на сестра ми и защо? - розовокосото момче повдигна вежда, правейки се на ударен.

- Оставих й нещо, което ми сподели, че харесва. Похарчих доста пари за това нещо. - усмихна се и се обърна към розовото момче. - Купих й змия

- Купил си й змия?! - изписка Джин, веднага осъзнавайки се и запушвайки устата си, след което зашепна, съскайки през зъби. - Купил си й змия?

- Да, това й купих. - започна да шъшка. Забеляза, че Юна идва и се загледа в шкафчето. - Тихо сега, сестра ти идва.

Джин запази тишина, макар да знаеше каква ще е реакцията на сестра му. Щеше да се разпищи и да отпраши. От малка не харесваше змиите. Затова и Сокджин я бе сплашвал с тях постоянно.

Юна приближи шкафчето си с изумен поглед. За пореден път откриваше подаръци, оставени на нейното шкафче.

Момичето откачи розовата торба и остави книгите, които бе взела от училищната библиотека в шкафчето си. След това любопитно измъкна кутията, оглеждайки я подозрително. Нямаше нищо необичайно в нея. Просто кутия в розов цвят, покрита с розова дантела и панделки.

Юна надигна капака й, а това, което видя вътре, породи силен писък от нейна страна.

Сокджин поклати глава леко, макар реакцията й да бе очаквана от момчето с розовата коса.

Намджун остана доста объркан от реакцията на момичето.

Изведнъж всички ученици започнаха да тичат из коридора викайки "змия" и "помощ".

- Не разбирам, тя каза че ги харесва. - натъжи се Джун. - Дадох доста пари за тази змия.

- Харесва ги. - излъга най-безсрамно Джин. - Вероятно просто реагира така, защото не го е очаквала. Всеки се плаши от неочакваното. - повдигна рамене Джин, хвърляйки бърз поглед на Юна, която бе зарязала кутията със змията по средата на коридора, вероятно отишла да потърси помощ от някой от учителите.

- Надявам се, да си прав. Е, аз ще слизам, защото не искам да ме обвинят мен за това. - Джун слезе на втория етаж, леко тъжен мислейки си, че бе сгрешил с избора си на подарък.

Сокджин изчака Намджун да се скрие от погледа му, след което се запъти към оставената насред нищото кутия. Момчето с розовата коса я затвори, хващайки я здраво и сигурно, погалвайки розовия й капак.

- Хайде, миличко. Отиваме у дома.

С лека усмивка, Джин отнесе кутията от училището, прибирайки я при себе си.

------------------------------------------

TheBabeJustice 🌻