06

847 136 36
                                    

Сутринта за Сокджин беше като всяка друга. Оправи се за училище и офейка от дома си, закусвайки по пътя. Като примерния ученик, който се стараеше да бъде, Джин беше в училище навреме. Ако трябваше да бъде честен въобще не му се стъпваше в онази дупка, но бе длъжен, ако не искаше да работи като чистач на тоалетните, в някое пропаднало заведение.

Първият час бе започнал, а от Намджун и групичката му нямаше и следа. Джин се подсмихна и облегна глава на ръцете си, затваряйки очи за момент.

Почти се бе унесъл, когато шум от отваряне на врата го накара да отвори очи. Намджун, Юнги и Хосок влязоха в класната стая, заемайки местата си.

- Я, дупето, гащите и пишката са тук. - измърмори под носа си Сокджин и отново затвори очите си.

Часът мина бавно и скучно, както всеки един друг час по химия. Злобната женица, която преподаваше този предмет не пропусна да чете конско на закъснялата група, но освен това, нищо друго интересно не се случи.

Когато звънецът оповести края на това мъчение и учителката освободи всички, брюнетът, стоящ в края на стаята се изправи, запътвайки се към чина, на който стоеше още видимо киселия Намджун.

Настроението му обаче видимо се оправи, когато Сокджин плъзна малко листче, върху което прилежно бе изписан телефонен номер.

- Това е номерът на сестра ми. Съгласи се да си пишете, но само толкова засега.

Намджун изчака Джин да се отдалечи, като след това въведе номера в телефона си и без да се бави изпрати съобщение.

Unknown number:
Хей, сладкишче. ;}

------------------------------------------

TheBabeJustice 🌻

Pretty girl is typing... [k.nj+k.sj] [✔]Onde histórias criam vida. Descubra agora