Pretty girl is typing... [k.nj+k.sj] [✔]

27

Намджун:
Юна, какво стана вчера?
И защо беше облечена така, при положение, че ми каза, че ще ходиш на дискотека?

Сокджин захвърли телефона си настрана за момент и прокара нервно пръсти през косата си.

- Мисли, Сокджин. Мисли.

Розовокосото момче написа на Намджун първото нещо дошло му наум, като след това видимо си отдъхна.

Юна:
О... ами..

Юна:
Приятелката,с която ти споменах, че съм се уговорила да отидем заедно, ме заряза в клуба сама заради някакво момче. Понеже ми стана скучно, сметнах за най-добре да се прибера у дома.

Намджун:
Добре, но това не обяснява облеклото ти?

Юна:
Отидох до магазина, защото умирах за сладко. Не ме вини.

Намджун:
С брат си имате нещо общо, голямата ви любов към сладкото.

Сокджин за миг потрепна. Бе помислил, че пак се е издал с нещичко.

Юна:
Така е. Това неговото... май е заразно.

Намджун:
Възможно е.
Между другото...онова, което видя снощи...забрави го. Стана случайно. Не си мисли, грешни неща.

Стомахът на Сокджин се преобърна. По някакъв начин, думите на Намджун го бяха накарали да се натъжи. Той обаче игнорира чувството, продължавайки да играе ролята си.

Юна:
Няма как да си помисля нещо. Брат ми, ми разказа за случилото се. Спънал се е и си искал да му помогнеш, за да не си разбие носа.

Намджун:
Добре, радвам се, че ти е казал.
И също, беше права. Наистина беше добре, че му споделих.

Юна:
Радвам се, че си ме послушал и че не съжаляваш за решението си.

Юна:
Аз обаче се налага да лягам, защото утре ми предстои дълъг ден с розовокосия задник.

Намджун:
Ех, жалко.
Очаквах да си пишем още. Но нищо. Лека нощ.

Юна:
Лека нощ.

------------------------------------------

TheBabeJustice 🌻