21

684 121 58
                                    

На следващия ден, Джин отново нямаше желание да отиде в онази ужасна сграда, наречена - училище. Затова и реши да си остане у дома. Просто, заради вчерашната случка с Джун, Джин нямаше нужните топки, за да го погледне в очите без да се изчерви.

Докато се оправяше за деня, през главата му вървеше на лента въпросната сцена. Бузите му почервеняваха всеки път.

- Стегни се, Джине! - каза си, като си удари лек шамар.

Погледа му се заби в земята, като започна да мисли, как да се отърси от спомена, за да не се превръща в домат на всеки пет секунди.

Изведнъж му хрумна. Отдавна имаше желанието да се изруси, затова грабна телефона си, обаждайки се на фризьора си, за да види, дали има свободни часове. За негово щастие, имаше.

Момчето взе парите си, като след това отпраши към салона.

***

Няколко часа по - късно, момчето се прибра в дома си рус и с нова подстрижка.

- Къде се губиш цял ден? - попита Юна, която излезе от кухнята с купа, току-що изпукани пуканки.

- Не си ли личи? - започна да върти ръката си около лицето си.

- Не е зле, братле. Ходи ти.

- Знам. - отвърна със самодоволна усмивка Джин. - Както и да е. Ще вляза да се изкъпя.

- Както кажеш.

***

Докато си вземаше душ, Сокджин се хващаше да мисли, за пореден път относно случката на баскетболното игрище.

- Джине, сериозно! Какво ти става?! - запита се момчето.

Беше страшно объркан, все пак преди не се бе чувствал така, особено около Намджун.

- Не, не. Няма да стане така. - Сокджин се отдръпна от струите топла вода, за да пусне музика от телефона си, който бе взел със себе си в банята. Щеше поне за момент да го измъкне от мислите му.

Така и стана. Докато се къпеше, Сокджин започна да танцува на бързата песен, която бе тръгнала. Текста на песента бе в главата му, а на заден план и мислите за случката с Намджун.

Докато се сапунисваше и поклащаше, Сокджин изпусна сапуна върху белите плочки. Каза си, че ще го вземе, веднага щом намокри изцяло косата си.

Когато обаче се поразмърда, за да може главата му да е цялата под струите вода, крака му попадна върху сапуна, карайки Сокджин да се подхлъзне.

В опит да не падне, получавайки поредната синина заради непохватността си, Джин удари задната част на главата си в рафта, на който стояха пастата за зъби, четките и един отворен шампоан, явно на сестра му.

Сокджин падна по дупе на плочките, а стъкленият рафт увисна от едната страна, като нещата, стоящи на него отидоха право в мивката.

Шампоанът, който стоеше отворен на доскоро здравия рафт, бе паднал така, че съдържанието му изтичаше точно върху русата главица на Джин.

Юна нахлу в банята, без да ѝ пука, че брат ѝ е гол. Когато видя нелепата ситуация, в която се намираше Джин, Юна едва сдържа смеха си.

- Чух силен шум и дойдох да проверя дали си жив. Също.. не знам кое е по-нелепо. Ситуацията, в която се намираш в момента или това, което виждат очите ми.

- Излез! - изпищя Сокджин.

- Ох, бебе такова. Ако от мен се срамуваш, то не знам от кого няма. - въздъхна тихо Юна и протегна ръката си. - Ела. Ще ти помогна.

Джин хвана ръката на сестра си, но вместо тя да го издърпа се приземи отгоре му. Сокджин изпъшка от приложения натиск.

- Голяма помощ. Няма що.

- Аз какво да направя, че е хлъзгаво? - озъби се Юна. - Нещо ми ръби тук. - сестрата на Сокджин размърда крака си, карайки страните на момчето под нея да поруменеят.

- Не пипай там!

------------------------------------------

TheBabeJustice 🌻

Pretty girl is typing... [k.nj+k.sj] [✔]Where stories live. Discover now