Pretty girl is typing... [k.nj+k.sj] [✔]

57

Намджун вървеше по пътя към училището си, подритвайки всеки камък по пътя с върховете на обувките си, сякаш те му бяха виновни. Съвестта му бавно и мъчително го глождеше отвътре, а краката му, сякаш движещи се сами скоро го бяха отвели до дома на Сокджин, за който Джун трябваше леко да се отклони от маршрута си.

Русокосото момче позвъня на звънеца, като след няколко минути му отвори все още сънената Юна.

- Добро утро, Юна. - поздрави я учтиво Намджун.

- Добро да е. - отвърна му момичето, загръщайки се по-добре със синия си халат. - Какво търсиш тук толкова рано?

- Ами.. - Джун се поколеба - .. Джин.. тук ли е? Налага ми се да говоря с него.

Юна точно щеше да каже, че е в стаята си, когато тихото и познато за нея, едва доловимо изкърцване на стълбите към втория етаж й подсказа, че брат ѝ бе вече буден. Юна погледна през рамо, за да види как брат й поклаща глава в отрицание.

- Всъщност.. не. - Юна се облегна на вратата. - Джин не е у дома.

- Добре. Значи.. ще намина по-късно. - устните на Джун потрепнаха в лека усмивка. - Благодаря все пак.

- Няма защо - каза любезно Юна, като след това затвори входната врата и се обърна към Джин, който от своя страна бе свел главата си. - Сега, братко... ще ми разясниш ли какво по-точно се случва?

***

Сокджин разказа всичко на сестра си с най-малките подробности, включително и как му се бе наложило да се представя за нея по чат, за да може да бъде приет от Намджун и другите двама идиоти.

В края на разказа, Сокджин се втренчи с празен поглед в чая, което Юна бе направила за него, очаквайки тя да му се развика. Обратно на всичките му очаквания обаче, Юна заобиколи масата, на която двамата седяха един срещу друг, прегръщайки го силно.

- Вярно е, че постъпката ти не е била коректна. Не е трябвало да се представяш за друг човек, без неговото знание. Но Намджун също е виновен. Имал е избор. Да се възползва от ситуацията в онази вечер или да остави нещата така, както са си. Той се е възползвал, въпреки твърденията си, че е хетеросексуален, а след това просто е сметнал за по-добре просто да забравите. Така не се решават проблеми. Така се бяга от отговорност. - Юна през цялото време говореше тихо, прегръщайки здраво Сокджин. - Наранил те е ужасно много, за което те уверявам, че ще му се върне тъпкано. Но сега трябва да те върнем обратно към старото ти аз. Не искам да виждам.. - Юна посочи изтощеното лице на брат си - .. този ходещ труп. Искам си старото братче.

Устните на Сокджин потрепнаха в нещо, наподобяващо усмивка.

- Всичко е наред с мен. Просто се нуждая от малко време със себе си. Това е.

- Не, Джине. Знам точно какво ти трябва. - каза развълнувано и енергично Юна.

- О, нима? - попита някак си насмешливо Сокджин.

- Да. Трябват ти много вредна храна и моята прекрасна компания, за да се почувстваш по-добре. - заключи на глас Юна, намятайки отново пухения си халат.

- Къде отиваш? И то така? - подсмихна се Джин при вида й.

- Вредната храна трябва да се купи от някъде, Джине.

------------------------------------------

TheBabeJustice 🌻